Читать «Черният конник» онлайн - страница 101

Те се сближиха и мечовете им със звън се докоснаха. Владимир, който познаваше силата на Черноризец Храбър от многобройните му подвизи и от разказа за двубоя му с Хорациус Барка, не се надяваше да го победи с умение и ловкост. Можеше само да разчита на силата си и затова още от първия миг се хвърли сляпо напред, за да свърши с един удар. Но ръката на Симеон го посрещна твърдо и мечовете им се кръстосаха до самите дръжки. Последва едно недоловимо за окото късо движение и оръжието изхвъркна от Владимировата ръка.

Двубоят, ако това кратко сблъскване можеше изобщо да се нарече двубой, завърши. По знак на Бориса няколко стражи уловиха сломения Владимир и го отведоха в тъмницата.

Хиляди, много хиляди гласове отново подеха дружно:

— Да живее Черноризец Храбър! Да живее княз Симеон!

Тогава Симеон — Черноризец Храбър, както беше в бранни дрехи и с меч в ръка, отиде до Кремена, улови десницата й и влезе с нея в престолната зала. Другарите и съратниците му бързо нахълтаха зад тях. Младият княз спокойно и самоуверено преведе избраницата си през дългата зала и сред неспирния приветствен възглас на народа бавно се изкачи с нея по стъпалата на подиума, където го чакаше българският престол.

Епилог

Симеон остана начело на своя народ тридесет и четири години (до 927 г.) и никога, нито преди, нито след него, по-достоен владетел не е стоял на българския престол.

Той води множество успешни бойни, като победи маджарите (896 г.) и сърбите (925 г.), но главно воюва срещу вековния враг на българите — Византия. На ромеите той нанесе редица славни победи, като две от тях — при Вулгарофигон в 896 г. и при река Ахелой в 917 година — бяха така разгромителни, че след тях Византия не успя да се съвземе цели десетилетия. В резултат на тези войни българската държава се разпростря от Черно море до Адриатика и от Карпатите до Егейско море.

Отначало той се наричаше княз, но след битката при Ахелой се провъзгласи за „цар и самодържец на българи и ромеи“ (919 г.). Симеон премести престолнината си от Плиска в Преслав и я изгради като един от най-хубавите градове на времето си. Той затвърди братството между българи и славяни, които окончателно се сляха в едно и никога по-късно не враждуваха помежду си.

Но Симеон не забрави и не се отказа и от името, което му бе дал народът — Черноризец Храбър. Той го запази като име, с което подписваше литературните си творби. Защото едновременно с бранните си успехи той създаде и „златния век“ на българската средновековна просвета и книжнина, като насърчаваше и подкрепяше писателите и преводачите, а и сам неведнъж улавяше перото. От него до наши дни е останало само едно съчинение, „За буквите“, което и днес удивлява със силата на словото си, с широтата на възгледите и с голямата си култура.

След като се увери, че е оставил княжеството в сигурни ръце, Борис — Михаил отново се оттегли в манастира, където живя още четиринадесет години и почина, доволен от делото си, на 15 май 907 година. Тогава България беше вече една от най-силните държави в Европа.