Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 5

Някога си въобразяваше, че богатството е първото и решително условие за трайна връзка с жена. Но днес вече беше на друго мнение. Опияняващите мечти на младостта се превръщаха в действителност само нощем, когато тайният му живот разцъфваше като прелестно цвете. И най-подходящо място за това беше Токио, там сексуалните му апетити ставаха направо неудържими.

Вдигна шнурчето от червена коприна и го уви около китката си. Другият му край беше завързан за глезена на момичето. Дръпна го и голото тяло се плъзна към него. Той стана от мекия диван и пристъпи към обикновения дървен стол в средата на стаята. Момичето покорно го последва и зае позиция с лице към облегалката.

Той коленичи и се зае да привързва глезените й към краката на стола. Това беше най-възбуждащата част от програмата. Скоро с помощта на още няколко копринени шнура тялото й заприлича на денк, плътно увито навсякъде — шията, китките, кръста, бедрата, а дори и широко отворената уста. Гладката и твърда плът представляваше интересна гледка, нещо като сюрреалистична скулптура — жива, естетически приятна и безспорно възбуждаща…

Безпомощността на момичето и особено удоволствието от нея караше Моравия да потръпва от сексуална възбуда. Коленичил зад нея чисто гол, той сложи ръце на раменете й. Знаеше, че дори да иска, тя не е в състояние да помръдне. Но тя не искаше.

Ръцете му се плъзнаха по омотания с коприна гръб, погалиха бедрата, после бързо се плъзнаха между краката. Коленете му се подгънаха, тялото му зае позиция. Пръстите му рязко дръпнаха преплетените шнурове и той грубо проникна в нея.

Тя ахна, главата й отскочи назад и се залепи за гърдите му, членът му сякаш я прониза. Естествено този вид изтънчено удоволствие не можеше да продължи дълго и след няколко минути всичко свърши. Е, сега ще направим малка почивка, а после ще продължим, помисли си той, докато пръстите му жестоко мачкаха възбудено щръкналите гърди на момичето. Ти несъмнено можеш да караш без почивка, но аз имам нужда от кратък период на възстановяване.

Наскоро завърнал се от последното си пътуване до Токио, Моравия потъна в приятни спомени. Нощта преди заминаването си беше прекарал с момиче на име Евън. Току-що приключилото съвкупление беше неволен опит за повторение на онова, което беше преживял с тази изключителна жена. С нея почивки не му трябваха, пълното задоволство го обзе едва в ранните утринни часове. Малко по-късно едно дискретно почукване по „фузумата“ извести за пристигането на Наохару Нишитцу.

Моравия забеляза, че Евън му се поклони до земята, сякаш японецът беше всемогъщ шогун. Изчака я да се изправи и й направи знак да затвори фузумата. Но тя, за негово голямо раздразнение, отправи въпросителен поглед към Нишитцу и изпълни нареждането едва след като онзи кратко кимна с глава.

Необичайността на ситуацията се набиваше в очи: Нишитцу — ревностен привърженик на древните японски традиции, беше облечен в европейски костюм и вратовръзка, а Моравия — един чужденец, беше предпочел мекотата на традиционното копринено кимоно…