Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 4

Ето защо днес, когато повечето предприемачи се бореха за оцеляване, а немалко от тях обявиха несъстоятелност, Лорънс Моравия продължаваше да прави пари.

Пари. Лесно е да кажеш, че парите са без значение, особено когато ги имаш в такива количества, че не би могъл да ги похарчиш до края на живота си, а вероятно и още няколко пъти по толкова. Но още преди години Моравия си даде сметка, че бизнесът става скучен и вече не му носи някогашното удоволствие.

Може би по този причина офертата му се стори толкова привлекателна. Веднага разбра, че зад нея се крият вълнуващите преживявания, които толкова много му липсваха. Добре разбираше мотивите на хората, които му я отправиха: за тях той беше идеалният клиент — солиден бизнесмен, живял дълги години в Япония, владеещ езика и познаващ психиката на тамошните бизнесмени. А богатството му беше достатъчно голямо, за да привлече вниманието на съответните фактори в Токио и да ги накара да му изпратят покана за посещение в „Забранените мечти“.

Последен тласък за решението му, разбира се, даде и фактът, че се познава лично с Наохару Нишитцу — неоспорим лидер на могъщата и богата Либерално демократическа партия. Двамата бяха осъществили редица сделки, от които Моравия стана богат, а Нишитцу спечели немалко връзки сред деловите среди на Ню Йорк, където, особено през последните години, японският бизнес вървеше трудно, дяволски трудно…

Нишитцу беше много повече от това, което показваше фасадата му. На практика той държеше ключа към един свят, който беше обект на особен интерес от страна на Моравия. Предложиха му да стане шпионин и офертата му се стори неотразимо привлекателна.

Нямаше никакви скрупули по отношение на Нишитцу и без колебание би помогнал за неговото сгромолясване. Защото японецът беше смазал толкова много хора, че вече едва ли някой можеше да ги изброи. А властта и контролът върху политическия живот на страната му подчиняваха още стотици и хиляди човешки същества на волята му.

И Нишитцу, също като Моравия, имаше свой таен живот. Сега Моравия трябваше да се потопи в него — задача колкото опасна, толкова и възбуждаща.

Гледаше красивата млада японка, която пристъпи напред да допълни чашата му. Беше почти дете, но не съвсем. Движенията й бяха плавни и незабележими, вършеше това, което трябваше, без дори да го попита. Това беше онази типично японска черта, която на млади години неотразимо го беше привличала.

Седна до него в малката, лишена от прозорци стаичка. Голото й тяло сякаш се превърна в още едно от фините произведения на изкуството, които изпълваха помещението. На лицето й беше замръзнала сладката, но безизразна усмивка, която се беше превърнала в символ на съвременна Япония. А той си спомни за първото си японско момиче, което преди години беше срещнал в Ню Йорк. То беше свежо и красиво, готовността му за сексуални игри от всякакъв вид беше искрена и неподправена. Благодарение на нея Моравия се влюби в Япония и впоследствие прекара доста от най-добрите си години в тази страна, да не говорим за факта, че почти беше решил да се ожени за нея. Успя да се осъзнае точно навреме, оттогава насам нито веднъж не помисли за семейство.