Читать «Черните птици» онлайн - страница 33

— Добре — казах аз. — Но първо искам да ти задам един въпрос: каква е разликата между халюцинация и видение?

— Понякога няма разлика, но в общия случай халюцинацията представлява симптом — че ти хлопа дъската — обясни ми тя. — Докато видението е еднократно преживяване. Защо?

Разказах ѝ какво съм видял на монитора на компютъра си и за спомените, които бяха нахлули в главата ми след това.

— Звучи като спомени, които не можеш да контролираш — каза тя. — Ставало ли е нещо напоследък, което да те накара да си спомниш за фермата, за футбола в гимназията или нещо подобно?

— Всъщност не — отговорих аз. — Имам предвид, че от време на време се виждам с Джони. Общо взето, е това. Може би се е събудило нещо поради факта, че изгубих Джейна и момичетата, но не се сещам за нищо друго.

— Все още не си изгубил Джейна — каза Ел Ей. — И никога няма да изгубиш момичетата. Но мозъкът ти явно работи по нещо. Дай му малко време. Тези неща си идват сами, когато са готови.

— Добре — казах аз. — Второто нещо е една убита психоложка, за която искам да си поговорим.

— Еха — каза тя. — Малко чувствителна тема за мен, нали се сещаш? Не знам колко мога да ти помогна с нещо такова. Все пак не съм криминолог.

— Но си умна, общо взето — казах аз. — И знаеш сума ти психологически термини.

— Добре, Бис, разкажи ми.

— Става дума за една жена, която правеше психологически оценки на кандидатите за работа при нас — започнах аз. — Качена е на едно дърво.

Дадох си сметка какво съм казал и осъзнах колко малоумно звучи. Ако исках да съхраня уменията си за общуване някъде над дъното, трябваше по-често да си говоря с хора като Ел Ей, макар че не знаех къде ще ги намеря.

— Как така е качена?

— Разпъната е на кръст.

Настъпи кратка тишина, докато Ел Ей обмисли чутото. После тя попита:

— Има ли някаква връзка с религията?

— Например?

— Например да се е канела да издаде някой епископ, който е присвоявал средства, или някакъв религиозен култ, в който са измъчвали деца, или нещо подобно?

— Поне аз не знам за такова нещо — отговорих.

Разказах ѝ всичко, с което разполагахме досега, включително и за анатомичния фокус, който бяха направили убийците. Малко се притеснявах за тази подробност, но цената на разговорите с Ел Ей винаги беше чистата истина или нищо друго — и това не подлежеше на преговори.

— Господи, Бис, говорим за невероятна ярост, но поне мога да ти кажа, че по този начин се изключват повечето вероятни заподозрени.

Не видях как мога да го избегна, затова си признах:

— Какво имаш предвид?

— Не искам да се правя на любител детектив, но такова убийство изглежда твърде сложно, за да е проява на обикновен сексуален садизъм. И мога да се обзаложа, че убиецът не е нито съпругът, нито любовникът на жертвата. Убийството е било някакво наказание, няма спор за това, но такава ярост не може да бъде предизвикана от съпругата или приятелката на обикновен мъж, която му е изневерила на коледното парти или е избягала с треньора си по тенис. Когато някой мъж толкова се ядоса на жена си, че реши да я убие и не използва огнестрелно оръжие, или го прави импулсивно — и в такъв случай атакува лицето или врата, — или го обмисля предварително, например за да прибере парите от застраховката, и в такъв случай се опитва да го изкара като нещастен случай. Или наема някого, за да имитира обир.