Читать «Черните птици» онлайн - страница 2

1

Доктор Дебора Сърач Голд умря на кръста под ледения дъжд, смесен със суграшица, през една нощ в края на октомври на последната ми година в „Три“. Това вероятно не беше най-лошото нещо, което ѝ се беше случило през този ден, но определено беше подготвяно в продължение на повече от две десетилетия и няма никакво съмнение, че животът на много хора можеше да бъде спасен, ако тогава някой тук знаеше за него. Колко от тях в действителност заслужаваха да бъдат спасени, е съвсем друг въпрос, на който аз не мога да отговоря.

Около час преди да се обадят, се бях изправил да се протегна до моя прозорец на третия етаж, който гледаше към Броуд Стрийт. Годината бързо отиваше към своя край и въпреки че времето до вчера беше почти меко, през нощта зимата беше пристигнала под формата на посинял от студ северен вятър, бръснещ с озоновото си острие. Фронтът вече ни беше отминал и дъждът се сипеше отвесно, а аз гледах цветните чадъри, които се полюшваха по тротоарите, опитвах се да си спомня кой филм на „Дисни“ ми напомнят и се чудех защо денят изглежда още по-мрачен, а не по-светъл от тях.

Няколко гълъба, кацнали на перваза под прозореца, се накокошиниха до размерите на яребици и безстрашно ме загледаха с клоунските си очи. Три етажа под тях мокрите червени тухли на улицата изглеждаха необичайно чисти въпреки фасовете и разнообразните мръсотии, които бавно се носеха в канавките. Беше октомври на границата между трите щата, а моят прозорец беше като мембрана между две противоположни реалности: там навън наближаваше Денят на благодарността, а по петите го следваше Коледа; тук вътре небето беше от жужащи луминесцентни лампи, които никога не угасваха, а празниците просто не съществуваха.

Това тук е „Три“ — квадрат със страна от една пресечка на дължина, висок четири етажа, сив като цвета на лунната повърхност, — където винаги мирише на боров дезинфектант и неприятности, а в устата остава слаб, но неизличим вкус на опърлен памук. Ако някой можеше да го изгори до основи, като запали матраците и затворническите униформи в килиите на четвъртия етаж, от „Три“ отдавна щеше да е останал само един кошмарен спомен. Самата конструкция на сградата стене от болка, когато повее източният вятър, а хората казват, че прилича на украинското посолство в Гъзобръкистан. Наричаме я „Три“, но сградата е известна и с други имена — официалното ѝ название е Трищатски комплекс за обществена безопасност, в заглавията на вестниците е ТКОБ, някои от чиновниците и надзирателите я наричат „Такобата“, а други — „Вълшебната планина“. Подчинените на окръжния прокурор, секретарите от съдебната канцелария и полицейските служители, които отговарят за изпитателните срокове и пускането под гаранция, са натъпкани в стаите под южните фризове на сградата, където се събират птиците, така че я наричат „Града на гълъбите“, когато са в добре възпитана компания, или „Града на курешките“, когато са сами.