Читать «Черните птици» онлайн - страница 5

В този момент видението с игрището в гимназията „Браг“ се върна отново, като този път се насложи единствено върху фона на стаята за почивка. Беше по-настоятелно, като документален запис на нещо, което се е случило наистина. Сега трибуните и игрището вече не бяха тъмни, а се тресяха от живот, светлина и шум под студения сив рев на дъжда, който се изливаше над целия окръг и заплашваше да издави мажоретките, духовите оркестри и крясъците, аплодисментите, свирките и тромпетите от трибуните, които не отслабваха от първия съдийски сигнал до края на играта. Беше големият мач от празненствата, които се организираха от гимназията за срещите на випуска; игрището вече се беше превърнало в стотина метра изровена кал и мокри чимове; от изхода на този мач зависеха регионалната титла и единственият ни шанс за титлата на щата. Времето ни изтичаше. Бяхме застанали в неравен кръг и от нас капеше вода и пот. Очите на всички ни бяха приковани в номер 16, куотърбека Елдрю Кливланд Дазброу, който с брутални усилия успяваше да се задържи на крака и с гордо вдигната глава въпреки двете пукнати ребра, които щяха да се видят на рентгеновите снимки след края на мача.

— Пас „Червена кука“? — изръмжа той през стиснатите си зъби.

Джони Трамел току-що беше дотичал от страничната линия, за да ни предаде треньорските указания за тактиката в следващото разиграване.

— Ти бъзикаш ли се? — добави невярващо Даз.

Джони, най-добрият ми приятел в гимназията „Браг“, беше фокусник. В есенното представление на театралния кръжок беше изиграл ролята на Доктор Магьосник, а аз го бях виждал да кара всякакви неща да се появяват и изчезват по желание — монетите от колекциите си, топки за голф и дори, в един незабравим случай, един жив хамстер, който първо беше изчезнал, но после някак си беше успял да се измъкне от джоба на сакото му и беше пропълзял в деколтето на пуловера на Джейни Кокран. Но колкото и да беше бърз и ловък, дори Джони никога нямаше да успее да направи този фокус — не и в тези условия, не и срещу скоростта, с която се отличаваше дефанзивното крило на другия отбор. „Ястребите“ ни водеха със седем точки, а до края на мача оставаха две минути и половина. Това щеше да бъде единственият ни шанс да ги обърнем. Джони нещастно поклати глава.

Но търпението на Даз вече се беше изчерпало.

— Добре тогава — каза той. — Слушайте ме внимателно, лесбийки такива. Говори по-висша сила, която ви казва, че малкият Джони всъщност е казал „Финт надясно двайсет и две“, и точно това ще изиграем срещу тези меки пишки.

Той ми намигна и се наведе встрани, за да се изплюе през протектора на лицето си. Видях как се сви от болка и оголи зъби от това движение, но се стегна и плесна с ръце, за да разтури кръга. И после, докато заставаше зад центъра, направи същото, което винаги правеше, когато се наложи — изпрати болката си в някакво друго измерение и се преобрази в неконтузена версия на самия себе си. Единствената следа от страданието остана кръвта по ръцете му.