Читать «Часовникаря» онлайн - страница 65

Имаха нужда от още улики…

Райм се загледа към таблицата на бялата дъска.

„Пръст с рибен белтък.“

Отново погледна снимките от местопрестъплението.

— Том!

Какво? — провикна се болногледачът от коридора.

— Ела бързо.

Младежът се показа на вратата.

— Какво има?

— Легни на пода.

— Защо?

— Лягай. Мел, завлечи го до онази маса.

— Помислих, че нещо не е наред.

— Така е. Хайде, лягай на пода. Веднага! Болногледачът го погледна озадачено:

— Сигурно се шегуваш.

— Бързо! Лягай.

— Не и на този под.

— Казвал ли съм ти да идваш на работа с дънки? Ти настояваш да носиш тези безбожно скъпи панталони. Сложи си яке, онова от закачалката. По-бързичко.

Том въздъхна:

— Това ще ти струва големи разходи.

Облече си якето и легна на пода.

— Чакай, прибери това псе в кашона — изръмжа Райм. Джаксън бе изскочил навън, явно си мислеше, че е дошло време за игра. Купър го прибра в кашона и му остави кокал да се забавлява.

— Натуткахте ли се вече? Не, закопчай този цип, нали е зима.

— Зима е — отговори Купър, — ама не в стаята.

Том закопча якето до яката и се излегна по гръб.

— Мел, нацапай пръстите си с малко алуминиев прах и го завлечи в другия край на стаята.

Лаборантът не попита за целта на упражнението. Само натопи пръстите си в праха и застана до Том.

— Как да го влача?

— Точно това искам да разбера. — Райм присви очи. — Кой е най-ефикасният начин?

Накара Купър да издърпа яката на Том, да я преметне върху лицето му и да го влачи така.

Лаборантът свали очилата на болногледача и го хвана за яката.

— Съжалявам — измърмори.

— Знам, че изпълняваш заповеди.

Купър го завлече на три метра в другия край на стаята. Запъхтя се от напрягане. Селито гледаше спокойно, а Данс се опитваше да прикрие усмивката си.

— Достатъчно. Свали якето и ми го покажи.

Том седна и съблече дрехата.

— Сега мога ли да стана?

— Да, да, да.

Райм се втренчи в якето. Болногледачът се изправи и изтръска дрехите си.

— За какво беше това? — поинтересува се Селито.

Райм се намръщи:

— По дяволите, новобранецът беше прав, без дори да подозира.

— Пуласки ли?

— Да. Предположи, че следите от рибен протеин са от Часовникаря. Аз смятах, че са от жертвата. Но вижте якето. Колко съм бил глупав.

Пръстите на Купър бяха оставили следи от алуминиев прах за снемане на отпечатъци от вътрешната страна на якето, на същите места, на които бе намерена пръстта по тялото на Тиодор Адамс. Следите бяха оставени от Часовникаря, докато е влачил жертвата по улицата.

— Глупаво — повтори Райм. Прибързаните заключения го вбесяваха, особено неговите собствени. — Така, следваща стъпка. Искам да знам всичко, което може да се разбере за рибните белтъци.

Когато Купър се обърна към компютъра, Райм забеляза, че Кейтрин Данс поглежда часовника си.

— Да не закъсняваш за самолета? — поинтересува се Селито.

— Имам един час. Все пак ще ми е трудно. При тези мерки за сигурност и оживлението по улиците.