Читать «Часовникаря» онлайн - страница 48

— Дайте ми номера ѝ.

Барманката го написа на листче. Сакс се наведе напред и кимна към снимката на Крийли:

— Срещал ли се е с някого по-често?

— Обичаше да сяда там. — Барманката кимна към задната стаичка. — Там се подвизаваше.

Бизнесмен, въртящ милиони, и онези негодяи? Дали двама от тях бяха разбили вилата на Крийли в Уестчестър и бяха палили камината му?

Сакс погледна в огледалото. Тези младежи изглеждаха стабилна компания. Може би бяха прохождащи мафиоти. В града имаше доста заведения, в които се събираха такива. Те по принцип бяха дребни риби, но понякога малките банди са по-опасни от традиционната мафия, която не закача невинни и не се занимава с наркотици. Сакс се опита да си представи връзка между Бенджамин Крийли и местните банди. Не ѝ се удаде лесно.

— Виждали ли сте ги да носят кокаин?

Соня поклати глава:

— Не.

Сакс се наведе и ѝ прошепна:

— Знаете ли с коя група са свързани?

— Каква група?

— Банда. Знаете ли кой е шефът им, кой ги командва? Поне нещо?

Соня се подвоуми за момент. Погледна Сакс, за да се увери, че говори сериозно, след което се изсмя:

— Тия там не са бандити. Мислех, че знаете. Ченгета са.

* * *

Накрая дойде ред на часовниците, визитната картичка на Часовникаря. От сапьорния отдел ги бяха изпратили, вече проверени за всякакви оръжия за масово поразяване.

— Нима не са открили миниатюрна ядрена бомба? — саркастично попита Райм.

Дразнеше го забавянето и това, че уликите са били в чужди ръце. Така рискът от замърсяване беше по-голям.

Пуласки попълни формулярите за приемане и полицаят, който донесе часовниците, си тръгна.

— Да видим какво имаме — измърмори Райм и се приближи с количката до масата, докато Купър разопаковаше часовниците.

Бяха еднакви. Единствената разлика бе в кръвта, засъхнала по основата на онзи от кея. Изглеждаха стари, но частите им бяха нови. Механизмите им бяха в херметични кутии, които сапьорите бяха отворили. И двата показваха точно време. Работеха на пружина, която се навиваше с ключе от задната страна. Кутията беше дървена, боядисана в черно, а циферблатът — от окислен бял метал. Цифрите бяха римски, а стрелките — също черни и с остри върхове. Нямаше секундна стрелка, но часовниците тиктакаха шумно.

Най-необичайната им черта бе голямо прозорче в горната част на циферблата, което показваше фазите на луната — от новолуние през първа четвърт до пълнолуние и пак обратно. По средата на прозорчетата сега стоеше пълната луна — изобразена със зловещо човешко лице със стиснати устни и заплашително втренчени очи.

„В небето грее пълна Студената луна…“

Купър се зае да анализира часовниците с обичайната си прецизност и обяви, че няма отпечатъци от пръсти. Малкото микроулики съвпадаха с пробите, събрани от Сакс на местопрестъпленията, което означаваше, че часовниците не са били сглобени в жилището или колата на престъпника.

Лаборантът добави:

— Изглежда, че отзад са имали етикети, но са били махнати. Правоъгълни лепенки. Твърде са големи, за да са етикети с цената, но едва ли са съдържали информация за производителя. Тя е щампована върху дървото.