Читать «Часовникаря» онлайн - страница 47

Сакс влезе и се настани на едно столче в края на Г-образния бар, където нямаше да бие толкова на очи. Барманката бе около петдесетте, със слабо лице, червени пръсти и събрана на главата коса като на кънтри певица. Изглеждаше уморена от живота. „Не от това, че е видяла всичко — помисли си Сакс, — а от това, че всичко, което е видяла, е било по такива места.“

Детективката си поръча диетична кока-кола.

— Соня — изкрещя някой от задната стаичка.

В мръсното огледало зад бара Сакс видя русоляв младеж с много тесни дънки и шлифер. Имаше издължено лице и изглеждаше пийнал.

— Дики иска да ти каже нещо. Ама го е срам. Ела насам. Хайде, позабавлявай нашия срамежливко.

— Я си го начукай, бе — изкрещя някой отзад, вероятно Дики.

— Ела, Соня, слънчице! Седнѝ на скута на срамежливото момче. Ще ти бъде удобно. Равно. Нищо няма да ти убива.

От стаята избухна смях.

Соня знаеше, че мръсните шегички се отнасят и за нея, но извика игриво:

— По-малък е от сина ми.

— Няма проблем, всички знаем, че би спал и с майка си!

Избухна бурен смях.

Соня срещна погледа на Сакс, но бързо отмести очи, сякаш се срамуваше, че насърчава обидното отношение към жените в града. Хубавото на алкохола обаче е това, че не поддържа за дълго нито гнева, нито еуфорията и скоро младежите преминаха на спорове за мачове и мръсни вицове. Докато пиеше безалкохолното си, Сакс попита Соня:

— Е, как върви?

Жената се усмихна равнодушно:

— Отлично.

Явно не смяташе да обсъжда положението си, особено с по-млада и по-хубава жена, която не е принудена да работи в такава дупка.

Хубаво, значи можеха да говорят делово. Сакс показа полицейската си значка и снимка на Бенджамин Крийли.

— Да сте го виждали тук?

— Тоя ли? Да, няколко пъти е идвал. Свестен човек. Не като някои други. — Барманката хвърли кратък поглед към задната стаичка. — От известно време обаче не съм го виждала. Може би от месец. Последния път участва в скарване. Предположих, че може повече да не се появи.

— Какво става?

— Не знам. Само чух крясъци и в следващия момент той изхвърча през вратата.

— С кого се е скарал?

— Не видях. Само ги чух.

— Да сте го виждали да продава наркотици?

— Не.

— Не знаете ли, че се е самоубил?

Соня се ококори:

— Бога ми, не.

— Разследваме смъртта му… И ще съм ви благодарна, ако си мълчите за идването ми.

— Да, разбира се.

— Можете ли да ми кажете нещо повече за него?

— Бога ми, дори не знам името му. Струва ми се, че е идвал около три пъти. Има ли семейство?

— Да.

— Ох, лоша работа. Много лоша.

— Има син, ученик.

Соня поклати глава:

— Гърт може би знае нещо повече за него. Тя е другата барманка. Работи повече от мен.

— Сега тук ли е?

— Не. За известно време няма да я има. Искате ли да ѝ предам да ви се обади?