Читать «Часовникаря» онлайн - страница 42

Джефри Дивър

— Опишете жената, с която сте били — намеси се Бейкър. — Искам да я разпитам.

Коб отговори бързо:

— Около трийсетте, чернокожа, с къса къдрава коса. Колата ѝ е „Хонда“, струва ми се. Не видях регистрационния номер. Беше хубава — добави като някакво жалко оправдание.

— Име?

— Тифани.

Райм се изкиска.

— Обади се в нравствения отдел — нареди на Купър. — Да проверят за момичета, които често работят на „Седар“.

Данс зададе на Коб още няколко въпроса, но накрая кимна и погледна Селито:

— Мисля, че господин Коб ни каза всичко, което знае.

— Обърна се към бизнесмена и добави искрено: — Благодаря за съдействието.

Той примигна, не знаеше как да тълкува думите ѝ. Кейтрин Данс обаче не му се подиграваше. Тя никога не приемаше лично обидните думи и гневните погледи (дори понякога плюнките и хвърлените предмети). Кинесикът трябва да помни, че врагът не е самият свидетел, а бариерите пред истината, издигнати от него.

Селито, Бейкър и Сакс се консултираха за няколко минути и решиха да освободят свидетеля, без да му предявяват обвинения. По някаква причина извършителят бе решил, че не иска да убие жертвата в дъното на уличката, затова се беше върнал на заден ход на пет-шест метра от входа ѝ… Интересен факт. Но имаше ли някаква полза от тях?

Сакс кимна:

— Може и да има. Снегът в дъното на уличката не беше изринат. Може да са останали следи от обувки или гуми.

Райм веднага телефонира — по свръхмодерната компютърна система, разпознаваща гласа му — и нареди на местопрестъплението веднага да бъдат изпратени хора. Скоро му докладваха, че са открили пресни следи от гуми в дъното на уличката. Изпратиха му цифрови снимки.

Въпреки че не се увличаше много по криминалистика, Данс с интерес наблюдаваше този екип. Райм и Сакс работеха в пълна хармония. Още повече я впечатли Мел Купър, който само след десет минути вдигна очи от компютъра и обяви:

— Шевролет „Бронко“, около две-тригодишен.

— Има възможност да е по-стар — допълни Райм.

„Откъде пък му хрумна това?“ — запита се Данс.

Сакс видя намръщеното ѝ изражение и обясни:

— Спирачките са изскърцали.

„Аха.“

Селито се обърна към Данс:

— Браво, Кейтрин. Разби го.

— Как го направи? — поинтересува се Сакс.

Данс обясни метода си:

— Първо опипвам почвата. Проверявам всичко, което вече ни е казал: за бара след работа, за метрото, парите, уличката, хронологията и географията на събитията. Докато го разпитвах, следях реакциите му на всеки въпрос. Оказа се, че парите са особено деликатна тема. Какво толкова нередно е можел да прави с тях? Екстровертен нарцисист и бизнесмен като него? Предположих, че са били или за наркотици, или за секс. Брокерите от „Уолстрийт“ обаче не си купуват евтина дрога от улицата; ако използва наркотици, сигурно си има личен снабдител. Остана да е платил на проститутка. Лесно беше.

— Мамка му, голяма майсторка си. Какво мислиш, Линк? — попита Селито.

Данс с изненада забеляза, че криминалистът може да свива раменете си.

— Добре стана — призна той. — Така получихме нови улики. Иначе можеше да не ги намерим.

Отново насочи погледа си като бялата дъска.