Читать «Часовникаря» онлайн - страница 41

— Не…

— Да — спокойно го прекъсна Данс и мълчаливо се втренчи в него.

Накрая той сведе глава и леко раздалечи коленете си. Устните му затрепериха. Не беше започнал със самопризнанията, но тя го бе тласнала с още една стъпка по веригата на стресовите реакции — към стадия на пазаренето. Сега Данс трябваше да смени тактиката си. Трябваше да изрази някакво съчувствие и да му даде възможност да спаси нещо. Дори при най-голяма склонност да сътрудничи разпитваният продължава да лъже и да премълчава, ако не му дадеш шанс да запази част от достойнството си и да избегне най-лошите последствия от онова, което е сторил.

Данс свали очилата си и се облегна назад:

— Слушайте, Ари, ние не искаме да съсипем живота ви. Уплашили сте се. Това е разбираемо. Този човек обаче е много опасен и ние се опитваме да го спрем. Убил е двама души и вероятно ще има още. Ако ни помогнете да го заловим, това, което научихме за вас днес, няма да се разчуе. Няма да има ревизии, няма да разговаряме със съпругата или шефа ви.

Погледна към детектив Бейкър, който каза:

— Да, гарантирам.

Коб въздъхна. Без да вдига поглед от пода, промълви:

— Мамка му. За триста проклети долара. Защо, по дяволите, се върнах тази сутрин?

Алчност и глупост, помисли си Кейтрин, но каза само:

— Всички допускаме грешки.

Той се подвоуми. Въздъхна и наведе глава.

— Сигурно ще прозвучи безумно. Не видях много и вероятно няма да ми повярвате. Почти нищо нямаше. Всъщност никого не видях.

— Ако сте искрен с нас, ще ви повярваме. Продължавайте.

— Беше около десет и половина или малко по-късно. След като слязох от… колата на момичето, тръгнах към станцията на метрото. Права сте. Спрях и извадих мобилния телефон от джоба си. Включих го и проверих за съобщения. Предполагам, че тогава са изпаднали и парите. Бях в началото на уличката. Погледнах навътре в нея и видях светлини от стопове.

— От каква кола?

— Не видях колата, само стопове. Кълна се.

Данс му повярва. Кимна на Сакс.

— Чакайте — намеси се Райм. — Навътре в уличката ли?

Значи криминалистът слушаше през цялото време.

— Да. В самото дъно на уличката. Лампичката за задната скорост светна и колата започна да се приближава към мен. Доста бързо се движеше, затова се отдръпнах. След това чух свирене на спирачки, колата спря и двигателят се изключи. Остана в уличката. Продължих по пътя си. Чух затръшване на врата и странен шум. Сякаш голямо парче метал падна на паважа. Това беше. Не видях никого. Вече бях отминал уличката. Това е истината.

Райм погледна Данс, която кимна в знак, че свидетелят казва истината.