Читать «Цигулката на Ротшилд» онлайн

Антон Павлович Чехов

Антон Павлович Чехов

Цигулката на Ротшилд

Градчето беше мъничко, по-жалко и от село, и в него живееха предимно старци, които умираха толкова рядко, та чак да те хване яд. За болницата и за затвора ковчези търсеха много рядко. С една дума, работите не вървяха. Ако Яков Иванов беше майстор на ковчези в губернския град, вероятно щеше да има собствена къща и щяха да го наричат Яков Матвеич; тук в градченцето го наричаха просто Яков, прякорът му беше незнайно защо Бронз, а той живееше бедно, като обикновен селянин, в малка дървена къщурка само с една стая и в тази стая се побираха той, Марфа, печката, двойно легло, ковчезите, тезгяхът и цялото им имущество.

Яков правеше хубави ковчези, здрави. За селяните и еснафите ги докарваше според своя ръст и нито веднъж не сгреши, тъй като по-висок и по-силен от него нямаше никъде, дори и в затвора, макар че вече минаваше седемдесетте. За благородниците и за жените ги правеше по мярка и за това използваше железен аршин. За детски ковчези приемаше поръчки много неохотно и ги майстореше без мярка, с презрение и всеки път, щом получеше пари за работата, казваше:

— Да си призная, не обичам да се занимавам с дреболии.

Освен занаята малък доход му носеше и свиренето на цигулка. По сватби в градчето обикновено свиреше еврейски оркестър, ръководен от калайджията Мойсей Илич Шахкес, който вземаше половината доход за себе си. И тъй като Яков свиреше на цигулка много хубаво, особено руски песни, Шахкес понякога го канеше в оркестъра с хонорар по петдесет копейки на ден, без да се броят подаръците на гостите. Когато Бронза седеше в оркестъра, най-вече се изпотяваше и зачервяваше като рак лицето му; беше горещо, миришеше на чесън до задушаване, цигулката скимтеше, до лявото му ухо хриптеше контрабасът, отдясно плачеше флейтата, на която свиреше сух евреин с цяла мрежа сини и червени жилки по лицето, който носеше фамилията на известния богаташ Ротшилд. Този проклет евреин успяваше дори най-веселата мелодия да изсвири жалостиво. Без видима причина Яков постепенно се изпълни с ненавист и презрение към евреите, особено към Ротшилд, започна да се заяжда, да го ругае и дори веднъж искаше да го набие. Ротшилд се обиди и му продума, като го гледаше свирепо:

— Ако не ви уважавах за таланта ви, отдавна да сте излетели през прозореца.

После заплака. Затова рядко канеха Бронза в оркестъра, само в краен случай, когато отсъстваше някой от евреите.

Яков никога не беше в добро настроение, защото непрекъснато понасяше страшни загуби. Например в неделя и по празниците беше грехота да се работи, понеделник беше тежък ден; по този начин в годината се събираха около двеста дни, когато по неволя трябваше да седи със скръстени ръце. А пък това са толкова пропуснати ползи!

Ако някой в града правеше сватба без оркестър или Шахкес не поканеше Яков, това също беше пропусната полза. От две години полицейският надзирател боледуваше и крееше и Яков чакаше с нетърпение кога ще умре, но надзирателят замина за губернския град да се лекува и взе, че умря там. Ето ти пак загуба, най-малко десет рубли, тъй като ковчегът щеше да бъде скъп, с брокат. Мислите за щетите не даваха мира на Яков, особено по нощите; той поставяше цигулката до себе си на леглото и когато всякакви глупости изпълнеха главата му, докосваше струните, цигулката издаваше звук в тъмнината и на него му ставаше по-леко.