Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 54

— Не вярвам, че може да се предвиди със сигурност — откровено каза Дилън. — Но инстинктът ми нашепва, че няма да те издъни. Много се е увлякла по тебе. Не че аз не съм, по дяволите! Куин, само това ли искаш? Някой, който да ти помогне в задачата, а ти да му се отблагодариш в замяна?

Стиснах ръката й.

— Не — отговорих нежно. — За мен ти си много повече. Санда също.

Тя се усмихна.

— Как ми се ще да бях сигурна, че е тъй. Наистина! Трудно ми е да разбера що за човек си, а пък за Санда ще е направо непосилно… Роден, отгледан и обучен специално за работата си. Хората ти се доверяват, без да знаят причината. Споделят тайните си, пак без да им е ясно защо го правят. И жените си падат по теб като зрели круши. Чудя се дали ти самият разбираш кое в личността ти е истинското.

— Преди щеше да си ужасно права — отвърнах със същата доза откровеност. — Но не сега, не и за бъдещето ми на Цербер. Това вече е моят дом. Завинаги. Тук е животът ми. Различно е от миналото, Дилън, тъй че аз също се промених. Виж, заложих си главата на дръвника с това, което ти казах.

— Вярно е — призна тя.

Довършихме си закуската.

Споразумяхме се първо да поговоря със Санда насаме, а после и тя да обсъди всичко с нея. Реших да не бъда толкова откровен с момичето, просто защото не можех да разчитам изцяло на мълчанието му.

— Двамата с Дилън ще опитаме нещо много рисковано. Намислил съм план, който ще ме направи шеф на „Хроясейл“, стига да си послужим малко по-изобретателно със закона, така да се каже.

Видях как любопитството я обзе изцяло. Сигурно в главата й се въртяха какви ли не романтични измишльотини. Може би според нея точно такива неща вършеха хората от „истинския свят“… но не и майките от дома Акеба.

— Преди да продължа, искам да те предупредя, че това не е игра. Научиш ли останалото, ще държиш в ръцете си съдбата ми, а и живота на Дилън. Ще ни очистят дори при най-малкото подозрение. Значи не бива да говориш за това с никого, освен с нас двамата. Не трябва и да показваш, че се вълнуваш, че пазиш някакви тайни, иначе ще ни затриеш. Имаме нужда от помощта ти, но само ако твърдо вярваш, че ще се справиш. Разбра ли ме?

Тя кимна.

— Боиш се, че няма да си мълча ли?

— Не искам да те обидя, но и ти, и Дилън сте ми разправяли достатъчно за онзи ваш харем. Много напомня подобни местенца от едно време. Приказвате си, клюкарствате и се познавате толкова добре, че веднага забелязвате кога нещо не е наред… и после мълвата се разнася мигновено. Кажи ми съвсем честно — мислиш ли, че можеш да опазиш подобна тайна?

— Според мен ще мога.

— Трябва да си абсолютно сигурна, иначе спираме дотук.

— Сигурна съм. За нищо на света не бих навредила на тебе и на Дилън.

— Добре тогава. Способна си да ми помогнеш веднага. Нали си обучавана за медицинска сестра?

— Всички ни учат на това. А на мен дори ми беше интересно. Дилън обаче знае повече. По-дълго е била в дома.

Кимнах.

— Сега имам нужда само от няколко най-елементарни факти. Първият ми въпрос е — хипнотизирали ли са те някога?

— Разбира се. Всички го правят при раждане, защото тук почти не се използват обезболяващи лекарства. Само че освен нас почти никой друг на Цербер не би и помислил да се подложи на хипноза.