Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 48

Всичко вече си беше на мястото в подготовката, оставаше просто да напипам възможността за пробив. Видях я малко по-скоро от очакванията си в тревожната гримаса на Турган Сугал. Беше управител в нашия завод на „Тукър“ — способен и старателен, непропускащ и най-малката подробност в работата. Дори ние, дето бяхме в подножието на йерархията, го познавахме, защото винаги обикаляше, проверяваше, подсказваше, беседваше с хората, участваше в много отбори. Харесван от подчинените си началник. И доста опитен. Макар сегашното му тяло да не бе прехвърлило трийсетте, твърдеше се, че вече е навъртял цяло столетие.

И наистина изглеждаше на един век, когато намина в моя отдел, за да ми каже, че нямало да играе с нас довечера. Аз бях капитан на отбора.

— Какво се е случило? — попитах го искрено загрижен. — Приличаш ми на човек, комуто ей сега ще отсекат главата.

— А, дотам още не се е стигнало — отвърна той навъсено, — но сме доста зле. Току-що получих нормата за следващото тримесечие и определения ни дял от синдиката. Вдигнали са ги до небесата. И в същото време ми измъкват под носа неколцина от най-добрите ни хора, защото били нужни за някакъв таен проект на една от големите клечки. Хамгирт от години се опитва да ме докопа и сега успя да ми стовари всичко наведнъж. Умът ми не побира как ще изпълним нормата с по-малко работници, а не успеем ли — първо аз ще си го отнеса…

— Не можеш ли да прехвърлиш една част на другите заводи? Или да поискаш хора от тях?

Управителят поклати глава.

— Обикновено става точно така, но този път Хамгирт се запъна. Изобщо не харесва методите ми и моят провал е заветната му цел. — Той помълча и най-неочаквано се ухили. — Ти да не си мислеше, че когато станеш началник, няма повече да ровичкаш в говната?

И аз се засмях до уши.

— А, не, тия гадости ги знам наизуст. Спомни си, че доста съм поработил, преди да стъпя на Цербер.

— Да, бе. Нали си от Външния свят. Все забравям. Може би затова ми е по-леко да се разбера с тебе.

— Пък и излизам много по-евтино от кукудоктор — пошегувах се, макар умът ми вече да работеше трескаво.

Ето го шансът, ето го! Усещах с цялата си душа Първата брънка от веригата, по която ще се приближа до Уогънт Лару.

— Я ми кажи — подхванах бавно, подбирайки внимателно силата на натиска, — как биха потръгнали нещата през следващото тримесечие, ако Хамгирт вече не е президент?

Сугал изпитателно ме изгледа.

— За какво намекваш? Да го пречукам ли? Никак не е лесно и ти добре знаеш това.

Мислено се засмях на пресиленото твърдение. Хамгирт беше дребна риба и бих го премахнал, без дори да се напъвам особено. Само че най-малко от всичко исках да издавам професионалните си умения. Поне засега. Твърде много изнервени шефове щяха да припознаят в мен смъртоносната заплаха.

— Не, не — побързах да уверя Сугал. — Имам предложение ти да натопиш него.

Той изпръхтя.

— По дяволите, Жанг, за да стане, трябва да се докаже, че е нетърпимо некадърен, че отдавна и сериозно пречи на работата или умишлено е извършвал деяния, насочени срещу държавата. Колкото и да мразя кучия син, не вярвам, че ще можем да му припишем нещо подобно.