Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 39

Старата техника ми даваше сериозно предимство дори над най-хитроумните програмисти, точно защото те бяха свикнали с несравнимо по-добро оборудване. Малцина сме обучените да извличат максимума от овехтели конструкции.

Сприятелих се с много хора и скоро станах истински светски лъв. В корпорацията имаше отбори по всички мислими видове спорт, които стръвно се състезаваха срещу съперници от други компании. След като потренирах сегашното си тяло и научих достатъчно, ако не и всичко за него, започнах да се изявявам блестящо. За съжаление обаче тъй и не успях да достигна върховата форма на своя оригинал.

Отбягвах единствено лова на борки, поне засега. Научих, че боркът е огромна гнусна твар, обитаваща океана, която май се състоеше предимно от зъби и понякога израстваше до такива размери, че гълташе цели лодки на една хапка. Тези същества като че имаха вродена неприязън към всекиго и всичко. Разправяха ми случаи, когато нападали катери без никаква видима причина, дори веднъж или два пъти успели да докопат ниско прелитащи въздушни возила. Преследването им изискваше твърде особени умения и тази забава веднага ми се стори отвратителна. Колкото и гадни да бяха борките, в океаните изобилстваха други животни, полезни за хората — от богати на белтъчини едноклетъчни, образували плътни, простиращи се на цели километри колонии, до доста едри създания с годно за ядене месо и ценни кожи. Пък и макар за някои ловът на борки да беше развлечение, за работещите в океана корпорации той представляваше икономическа необходимост.

Тук имаше и летящи твари. Когато за първи път чух имена като „джики“ и „гопи“, стана ми любопитно що за тип бе ги нарекъл така. Повечето хвъркати видове бяха дребни и в местната екология играеха ролята на насекоми, опрашвайки гората от горе до долу. Срещаха се обаче и крилати чудовища. Някои от тях притежаваха дебело като бъчва тяло и шия, проточила се поне три метра напред, а размахът на крилата им достигаше десетина. Главата пък приличаше на среднощен кошмар — пламтящи очи на хищник и остри зъби. Но никой не им обръщаше особено внимание, стига да не нахалстваха прекалено. Те се хранеха предимно с мърша и почти през цялото време се рееха над открития океан в търсене на вкусен залък.

Нямаше и чак толкова чести размени на тела колкото предполагах, макар че получих едно-две небрежни предложения. Понякога се появяваше стар познайник с ново лице. Въпреки че малцина го правеха (освен редките двойки, прехвърлящи се помежду си почти всяка нощ), в свободното време това беше една от любимите теми за разговор. Защото възможността съществуваше винаги и навсякъде; дори човек да забравеше за нея, все се намираше какво да му я напомни — най-вече в хотелите по време на служебни пътувания. Колкото и да си се сближил с някого, дойдеше ли време за сън, трябваше да си легнеш сам и зад щитове.

Е, за някои неща просто не се говореше. Не се споменаваше например за деца, нито за хора на по-напреднала възраст. Трудно се срещаха такива, които поне наглед да са прехвърлили четирийсетте, и обикновено те бяха най-затворени в себе си.