Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 2

Разбира се, имаше отклонения, но те бяха малко и се проявяваха рядко. Всъщност обществото бе постигнало равенство, непознато дотогава в човешката история. За явно несъвместимите се намираше място само извън структурите му. А със забелязаните твърде късно се занимаваше специализираната група на Убийците — те издирваха и отстраняваха гнилите ябълки.

Съществуваха естествено и други светове, освен цивилизованите — по границата, където почти нищо не бе вместено в стандарти. Още в зората на Конфедерацията най-добрите аналитици бяха предвидили, че подобно обществено устройство ще поражда застой и загуба на желанието за творчество; тоест имаше реална опасност развитието на расата да спре и човечеството да загине от собствената си изнеженост. За да бъде предотвратено това, на една съвсем малка част от хората се позволяваше да разширяват пределите на завладяното, да покоряват нови планети и живеят по-първобитно. Плод на случайно смесване на гени по стария, познат от хилядолетия начин, жителите на граничните области определено изглеждаха различни от останалите. Над тях не се налагаше строг контрол, защото никой нямаше желание да им улеснява живота. Трудности, лишения, свирепа конкуренция и агресия — всичко там подтикваше изобретателността, този спасителен клапан за човешката раса. Системата съществуваше и се поддържаше вече девет века, защото просто не бе останал никой, който можеше да й се противопостави. Нямаше неподчинени или неизтребени други разумни същества, нямаше империи, които да застрашат Човека в собствените му владения.

Досега.

Докато не се сбъдна кошмарът, за който отдавна предупреждаваха някои учени. Появи се враг, способен да се възползва от безметежния егоизъм на Конфедерацията и да проникне в слабите й места…

Джуна Рей 137 Декораторка дори не подозираше това. Тя беше типичен продукт на цивилизованите светове. Работата й се състоеше в срещи с клиенти, които желаеха да променят вътрешния облик на своите жилища. Сядаше да обсъди с тях новите проекти, които после съчетаваше с психопрофила на съответния човек в компютъра си. Така подбираше най-подходящия за случая вътрешен дизайн. Както подсказваше името й, бе отгледана за тази работа и понеже Конфедерацията почти не допускаше грешки, обичаше я и дори за миг не си пожелаваше да е на мястото на някой друг гражданин. Дойде в Тоноуа да се поразведри за седмица, защото знаеше, че ще бъде доста заета през следващите няколко месеца. Предстоеше най-голямото предизвикателство в досегашната й кариера — нов проект за вътрешния дизайн на Детския семеен център в Куро. Там преминаваха от отглеждане на инженери към създаването на ботаници. Компютрите бяха преценили, че ще има недостиг от такива професионалисти след двайсетина години. А обзавеждането и обстановката бяха извънредно важни за семейните центрове. Не можеше да не се радва на проявеното към нея доверие. И не очакваше скорошна ваканция.