Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 37
Джек Чалкер
Всъщност единствено обявите събудиха любопитството ми. Изглежда имаше все пак малък, но процъфтяващ сектор на конкуренция между корпорациите поне в потребителските стоки, осигуряващ достатъчно възможности за избор при очевидни разлики в цените. Разбира се, на цивилизованите светове рядко се срещаше каквото и да било разнообразие. Например пастата за зъби с установени най-добри качества при клиничните изпитания ставаше част от бита на всеки. Е, най-много в три-четири различни аромата. И никаква конкуренция! Тази подробност от живота на Цербер май ми допадаше повече…
Имаше и банки, макар те да не предлагаха пълния набор от финансови услуги, който познавах. Установих, че всеки би могъл да прехвърли част от сметката си в някоя от тях, за да получава лихви. Предлагаха и ограничени заеми. Все пак тук явно съществуваше полунезависима икономика. Струваше си да помисля за това.
Съдейки по обявите, „Тукър“ беше най-големият работодател в общината, но още много фирми предлагаха свободни длъжности. Също някаква възможност за избор. Независимите търговци май постоянно търсеха помощници на почасова работа, което подсказваше, че местното стопанство не е особено добре регулирано.
С учудване намерих обявите и на всевъзможни църкви. Срещнах някои съвсем нови и дори изумителни за мен изповедания. Предлагаха се и курсове за онези, които искаха да си намерят по-добра работа.
Това ме подсети за още нещо и аз си пуснах местния справочник. Не открих никакви училища за по-младите. Липсваха обяви за детегледачки или други услуги, предполагащи съвместен живот на родители и деца. Май доста дупки трябваше да запълвам в знанията си за тукашната култура!
Понеже Медлъм се намираше в тропиците, разполагаше с немалко курорти. Рекламите за туристи също изобилстваха. Няколко сред тях предлагаха „изключителни преживявания в лова на борки“. Що за чудо беше пък това?…
И още една интересна дреболия: нито в опознавателните лекции за Цербер, нито в наръчника, нито в новините се споменаваше името на Уогънт Лару. Тукашният Владетел явно не обичаше да вдига шум около себе си.
Още в ранни зори на другия ден се изнесох от хотела и цъфнах в отдела за персонал на „Тукър“. Там вече ме очакваха и набързо ме вкараха в системата на корпорацията. Щях да работя тридесет и осем часа седмично като помощник с почасова надница 2,75 кредита, която можеше да нарасне до 9 кредита според способностите и усърдието ми и още повече — при повишение. А аз имах твърдото намерение да се издигна. Научих, че съм зачислен към индивидите първи клас, предназначен само за хора с висока квалификация. Първи клас запазваше работата си независимо от тялото, в което се намираше. Втори клас вършеше
