Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 34
Джек Чалкер
На четвъртия ден всички вече скучаехме и не ни свърташе на едно място. Каквото можеше да се научи за начало, горе-долу го знаехме, значи нашите домакини ни държаха тук по причина, която не желаеха да разкрият. За мен чакането ставаше още по-опасно, защото някои от затворниците вече се бяха харесали, а и аз чувах съвсем недвусмислени предложения. Напрежението растеше — превърнах се в нещо като „предизвикателство“ за двама от мъжете. Не изпитвах никакво желание за подобни преживявания в това тяло, но така между мен и останалите възникваше забележимо отчуждение. Нямах търпение да дочакам мига, когато ще ни пуснат на воля в този свят.
Чудех се и защо все още не определят какво можем да вършим, след като отдавна трябваше да са обработили резултатите от тестовете. Бях се постарал да демонстрирам колко много ме бива с компютрите и математиката — това поддържаше алибито ми, а и даваше възможност да се доближа най-бързо до изпълнението на задачата си. Изтъкнах и че познавам от край до край старите модели компютри, които използваха тук.
Към края на този ден изведнъж ми просветна какво чакаха. Щом хората на Цербер можеха да контролират донякъде размяната на тела, явно не искаха да ни пуснат оттук съвсем невежи и в тая област. Бяха ни информирали, че разстоянието е най-важният фактор.
А нашите легла бяха просто натъпкани едно до друго.
Привикването с микроба траело три-четири дни. Значи отлагаха до онази сутрин, когато всички ние или поне повечето от нас щяхме да се събудим в други „опаковки“.
Положението ме постави пред труден избор. Ако условието да излезем оттук беше размяна на телата, предпочитах да си тръгна мъж… само че заради вече възникналите проблеми спях в едно ъгълче по-близо до другите жени. Колко време оставаше? И стискаше ли ми да го направя? Накрая реших, че съм длъжен да опитам, иначе нямаше как да се отърва от това твърде неприемливо за мен тяло. Подбрах внимателно жертвата по възраст, външен вид, мускулатура и така нататък. За късмет избраникът — Хъл Бруска, бе доста притеснителен мил човек, който изобщо не ми се натискаше. Неговото престъпление се оказа още по-малко свързано с другите хора, отколкото деянията на Куин Жанг. Умеел да пробива защити и да отмъква по малко от планетните бюджети. Прехвърлял ги в сметки по границата. И всичко това извършвал от някакъв малък сервиз на един от цивилизованите светове. Гордееше се с изпълненията си и охотно ги споделяше. По ирония на съдбата точно прекаляването станало причина да го заловят. Сметките на няколко гранични банки се раздули необичайно, а това винаги привлича вниманието на Сигурността. Бруска просто е трябвало да си набележи доста повече банки от четирите, които тъпчел с пари. Ако сумите в един трезор нараснат тройно за по-малко от две години без никакво логично обяснение,
