Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 33

Чудничко. Ясно защо тук почти не вирееше престъпност, дори ако забравим какъв ужасен смисъл имаше смъртната присъда.

Отделният човек бе в положение на свободно наемащ се служител. И след като правителството дърпа всички юзди, най-добре да не ядосваш синдиката, че току-виж си се оказал без работа. А продължилото повече от три месеца безделие, освен по медицински причини, се наказваше с принудителен труд. Както изглежда, повечето суровини се добиваха от няколко спътника на Момрат и минният синдикат винаги ламтеше за нови работници.

За да правиш каквото и да е, нужна бе карта за самоличност, съдържаща всичките ти телесни показатели заедно със снимка, но без име или други подробности за личността. Те бяха на програмируем микрочип в картата, чиито данни подлежаха на автоматична промяна, когато друг (или друга) се озове в твоето тяло. Пропускът да се докладва за размяна се наказваше с напъхване в някоя от най-нежеланите телесни обвивки и доживотно, изпълнено с благороден смисъл бъхтене под сиянието на прекрасния Момрат…

На следващия ден попитах нашите домакини възможно ли е някой да бъде закрепостен насила в едно тяло. Обясниха ми, че отделни хора, способни да се съсредоточат и наложат волята си, успяват да прекъснат връзката на своите микроби с околните дотолкова, че размяната да стане невъзможна. Тук наричаха подобни люде съдии и всички те бяха на правителствена служба. Не само разглеждаха делата, но и изпълняваха присъдите. Най-могъщите сред тях дори можеха с обединени усилия да предизвикат насилствена размяна.

Ето го разковничето… Наблизо винаги има някое поовехтяло нежелано от никого тяло, затова награждаваш верноподаниците с нещо по-свежо, а злосторника натикваш край Момрат, докато пукне!

На Цербер най-развити бяха разновидностите на леката промишленост, производството на компютри, оръжия, инструменти, всевъзможни изделия от дървесина, белтъчини от моретата, а също и торове. Съществуваше дори износ на стоки извън системата на Диаманта, макар аз да си въобразявах, че това няма как да стане. Явно някои предмети се поддаваха на „обеззаразяване“ — преди всичко неорганичните вещества. Май започвах да напипвам нещичко… Например неотличимият от човек робот, промъкнал се в Командването на военните системи. Дали сред по-първобитните машинарии нямаше поне едно местенце, където правеха тези роботи по образец, предоставен от пришълците? И ако е така, не се ли навърташе тук някой гений в програмирането, влагащ в роботите толкова правдоподобно поведение, та да заблудят дори най-близките роднини на оригинала? Струваше ми се, че налучквам истината. Нали казаха, че на Цербер не попадали насилници. Само майстори на технологичната престъпност. Най-добрите.