Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 36

„Компанията «Тукър Компюкорп» в община Медлъм има нужда от програмисти, а вашият опит съответства напълно. Правителството преведе двеста кредита по сметката ви. Ще стигнат за начало. И работата, и мястото са добри, стига да ви допадат тропиците. Почти през цялата година е доста топло.“

След още няколко указания откъде да си купя дрехи и други дреболии, вече бях на път.

Открих, че апаратчетата с трите пръстчета са навсякъде. За да се кача в совалката за Медлъм, аз застанах пред входа, пъхнах картата си в гнездото и си сложих измишльотината. Когато всичко съвпадна, извадиха цената от сметката ми и получих от машината разпечатан билет. Хем просто, хем върши работа.

Купих си вестници и сладкиши пак само с картата.

Полетът беше дълъг, с много междинни спирания и няколко пъти с мъка се удържах да не задремя. Положението можеше да стане твърде опасно, ако още някой от седналите наблизо заспеше. Спаси ме бюфетът в совалката — предлагаше няколко вида стимулиращи напитки, включително местните разновидности на кафето и чая. Коремът ми се поду от изгълтаните количества, но издържах.

Пристигнах в късния следобед и наех роботакси до офисите на „Тукър“. Може би щях да заваря все някого там.

Местенцето наистина правеше впечатление. Лъскави прозорци навсякъде по грамадните дънери и цяло здание сякаш от стъкло, свързано с всички дървета наоколо.

Дневната смяна вече бе се разотишла, но дежурните се случиха добросърдечни хора и ми препоръчаха един хотел наблизо за първата нощ. Скрит изцяло във великанско стъбло, той се оказа луксозно и съвсем съвременно обзаведен. Малко неспокойно набрах номера на Банковата централа, за да проверя какво ми остава и установих с облекчение, че все още имам 168,72 кредита в сметката си.

Стаята притежаваше само една учудваща особеност. На шкафчето до леглото видях превключвател и табела: „Натиснете, преди да заспите“. Оказа се, че така около спящия се издигат прегради — от пода до тавана сътворени от някакъв вид пластмаса с метални нишки.

Хм страдащите от клаустрофобия май не биха харесали особено Цербер, макар че щитът очевидно осигуряваше спокоен сън без нежелани прехвърляния в други тела. Реших, че непременно трябва да разбера на какво максимално разстояние е възможна неволната размяна. Попитах един от служителите и щом научи, че съм от новодошлите, той изцяло отрече необходимостта от подобни предпазни мерки. Само някои от големите шефове държали на засилената сигурност. Макар в някои случаи процесът да започвал дори при двайсетина метра разстояние между двете тела, таваните, стените и подовете също действали като щит. Поуспокоих се и не натиснах бутона, когато си легнах.

Електронните забавления не бяха ми помогнали да си запълня вечерта, защото или предаваха стари скапани програми от цивилизованите светове, или пускаха ужасяващо любителски местни историйки. Все пак си поръчах разпечатка от тукашния вестник и го прегледах старателно. Не открих кой знае какво. Приличаше на празнословните седмичници в някоя дълбока провинция. Вниманието ми прикова само една чудата колонка в обявите под заглавие „Размени“. Надолу имаше десетина двойки имена. Изглежда и това бе начин да разбереш кои са ти приятели тук…