Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 32

След проверката ни направиха лични холограми, взеха отпечатъци от пръстите и сканираха ретината на очите. Последователно свързаха всеки от нас и към някаква голяма машина, чиято единствена подвижна част беше масивен шлем, като този на пилот-изпитател. Изглежда това бе устройството за разчитане и записване на психическите схеми. Слагаха на главите ни обръч с три електрода удивително приличащи на пръсти и проверяваха резултата на един екран. Явно големият уред служеше само за снемане на данните, а малкият беше за контрол. Не усетих нищо, което значи, че не получих дори намек как работят тези джаджи, а толкова ми се искаше да го узная! Ако човек не измислеше начин да надхитри или заблуди системата, властите щяха да следят всяка негова крачка: къде и с кого е бил, какво е купувал… Накратко — всичко.

Вечерта внесоха в стаята подвижни легла. Явно щяха да ни оставят тук няколко дни, докато микробите на Уордън се „аклиматизират“ в нас. А може би и докато решат какво да ни правят. Дадоха ни по един наръчник за основните правила в цялостната организация на Цербер. Сухо и делово написана книга, но твърде увлекателна с подробностите си за обществените и икономическите структури.

На планетата имаше няколкостотин общини, всяка със своя администрация. Някои бяха доста малки, други — огромни и, както ми се стори, всичките основани на разделението на труда помежду им. Главният администратор се избираше от съвет, включващ президентите на синдикатите в общината. Всъщност синдикатите представляваха и стопански единици, съставени от корпорации със сходни дейности. Доколкото разбрах, до една бяха частни акционерни дружества. Стигнах до извода, че местната икономическа система е разновидност на корпоративния синдикализъм. Съвсем просто е — всички компании, занимаващи се примерно със стоманодобив, се сдружават в синдикат, начело на който стои назначен от властите специалист по стоманата. Изясняват се потребностите на правителството и на частния сектор и после на всяка компания се дава дял, зависещ от нейните мощности и производителност. Така й се гарантира натоварване и някаква печалба, чиято норма също се определя от синдиката и правителствения експерт. Ако щете, наречете го министър на стоманата. Единствената форма на конкуренция се опира на способността на някоя от компаниите да увеличи забележимо производителността си. С други думи, да си върши работата по-добре и с по-малко разходи, като поради това и печалбата й набъбва. Такава компания получаваше по-голям дял през следващото тримесечие.

Ако разпрострете тази система върху цялото производство, ще имате икономика под строг правителствен контрол и управление, въпреки че печалбата ще подхранва стремежа към нововъведения. Само в продажбите на дребно оставаше място за независими бизнесмени, но дори и тях властта държеше под око, защото при нормирана печалба цените на едро също трябваше да са предвидими. Възползвайки се от административното разделение и лицензирането на търговците, правителството можеше да ги насочва там, където са нужни. Щом нямаше оборот в налични и дори най-елементарната покупка се извършваше електронно, липсваха вратички за тайни банкови сметки и трупане на съмнителни пачки. Не съществуваха особени възможности и за натурална размяна, защото всички стоки бяха под надзора на синдикатите.