Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 31

Кимнах. Вариантите ми се видяха достатъчно благоприятни. Керар отново се върна към основните си напътствия, подтикната от друг въпрос.

— Какво става, когато размяната на телата засегне някой с жизненоважни умения за обществото? Примерно ако вашият лекар изведнъж придобие съзнанието на чистача? Как ще ги разпознаете?

— Действително е имало подобни проблеми, но само в началото. През минали епохи или в изцяло природна среда — като Лилит — едва ли щеше да се намери решение. Но за късмет слабичките електрически импулси в мозъка, които контролират конкретните ни спомени, са уникални при всеки от нас. И мозъкът просто се нагажда към новата схема. Разполагаме с чувствителни уреди, които разчитат и записват този отчетлив електронен „подпис“. Ще ги видите навсякъде. Още днес ще запишем вашите схеми и така ще открием сметките ви в главния планетарен компютър. Първите модели са били внушителни по обем, но сега устройствата са съвсем прости и с тях се работи лесно. Използваме ги за всичко. Например тук нямаме налични пари. Заплатата според вашата работа и пост се превежда направо по сметка. При всяка покупка устройството разчита схемата ви и я сравнява с картата за самоличност. Както ще се убедите сами, не е възможно някой да се престори на друг, а и ако не съобщите до осем часа след размяната на телата, вече нарушавате закона. — Тя помълча и ни изгледа. — Според Конфедерацията нашето общество е създадено от престъпници, но Цербер е може би най-изчистеният от престъпления свят в човешката история.

Досещах се, че това твърдение сериозно притеснява някои от спътниците ми, а и аз не се чувствах съвсем спокоен. Всъщност реших, че съм попаднал в най-тоталитарното общество, съществувало някога. Не че престъпването на законите беше немислимо — щом този свят зависеше толкова много от компютрите, все нещо трябваше да се поддава на манипулации. Но системата действително имаше съвсем малко слаби места, а най-тежкото наказание — смъртта, беше особено ужасяващо, щом с прескоци от тяло в тяло можеше да си оставаш винаги млад… стига да има достатъчно тела и властниците да ти позволят да ги използваш.

Дали тук въобще се срещаха старци? И ако не, какъв бе източникът на нови, свежи тела?

Нахраниха ни още веднъж и разговаряха с всеки от нас поотделно. После ни помолиха да попълним основни тестове за пригодност, някои от които ми бяха познати. Разпитът мина гладко за мен, защото сведенията им за Куин Жанг бяха дори по-оскъдни от информацията, съхранена в паметта ми. Макар да понасилих истината в някой и друг момент, едва ли трябваше да се боя от разобличаване… Тестовете обаче се оказаха значително по-трудно препятствие. Бях прекарал много месеци в слушане на лекции и упражнения как да избягвам скритите капани и да внуша на проверяващите точно такава представа, каквато ми е изгодна. Не само познавах теорията, на която се опираха подобни тестове, както и всяка подробност от устройството на машините за изследване на психиката, но и владеех самохипнозата в достатъчна степен, за да контролирам напълно телесните си функции. Имаше защо да съм уверен, че каквото и да са ми приготвили, ще ги измамя успешно.