Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 29
Джек Чалкер
Интересна подробност, казах си. И все пак… Никакво пиене и разпускащи дроги. Наистина
Керар ни огледа засмяна. Помълча, преди да стовари върху главите ни истинска бомба.
— Уверявам ви, късметлии сте, че бяхте изпратени на Цербер. Тук попадат само най-добрите. Няма убийци, нито дори хора, склонни към насилие. Нашият свят е доста кротък и за това си има основателна причина. Трябва да знаете, че само ние разполагаме с потенциално безсмъртие.
Ето я невероятната изненада, за която аз обаче бях подготвен. Затуй много по-интересна ми беше дреболията, която жената спомена — че нямало насилници.
Когато останалите от групата успяха да си поемат дъх, нашата наставничка заговори отново:
— Вече ви казах, че на Лилит хората могат да се свързват с микробите на Уордън, да ги овладяват, контролират и насочват. Тук това не става. Но всички тези организъмчета са в непрекъснат контакт помежду си, важно е само разстоянието да е достатъчно малко. Колкото по-близо сте до някого, толкова по-силна е връзката между микробите ви. Когато сте будни, съзнанието ви владее тия във вашето тяло, затова не възникват никакви последствия. Но ако сте уморени, заспите или пък паднете в несвяст, микробите се опитват да достигнат до други себеподобни. — Тя сякаш се поколеба какви точно думи да подбере. — Ще ви дам пример, понеже искам да разберете, че знаем какво става,
— Че защо не обменят цялата информация? — недоверчиво се обади брадясал млад мъж. — Между двата човека има разлики в хормоналното равновесие, дишането, кръвното налягане. Ако на тялото се подават грешни команди, съсипването му е в кърпа вързано.
— Съгласна съм — кимна Керар. — Въпросът е съвсем на място. Не ми е трудно да ви отговоря — в първите години това се е случвало, но онова време е отминало отдавна. Микробът на Уордън е невероятно приспособим и непрекъснато обменя информация с всички останали, където и да се намират те. Вече се е научил кое е нормално за хората. А защо причинява размяната на тела… просто не знаем. Може би пък така се нагажда към някаква съставка в атмосферата на Цербер. Не, наистина нямаме представа и не съм уверена, че някога ще разгадаем тайната. Но размяната е факт и няма причини да не продължи и в бъдеще.