Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 140

— Добре. Сега излез. Ако имам нужда от теб, ще те повикам. Дилън ще ме пази.

— Нямам нищо против — съгласи се той неспокойно и се махна.

Огледах шлема.

— Опростена версия на психосондите, каквито използва Сигурността на Конфедерацията в клиниката си — обясних й. — Наистина е подобна на мозъчния скенер, само че предава информация.

— Досега не съм си представяла, че това е възможно — призна тя. — Нали никой друг, освен самия теб, не може да получи информацията?

— Правилно си разбрала. Не се стряскай, когато изпадна в транс. А щом свърша, ще видим какво ще правим.

— Куин, би ли ми казал кой все пак ще получи тези данни?

Въздъхнах.

— Вероятно първо ще минат през компютър. От квазиорганичните. После ще ги получи другото ми „аз“.

Ето докъде сме стигнали. Надявам се, че ще направиш оценка на информацията и ще я предадеш на наблюдателя каквато е, без да чакаш окончателния доклад. Ще се свържа отново, стига да мога.

Кратка пауза, сякаш шумът по линията прекъсва за миг. Изведнъж се чува глас… не, само впечатление за глас в съзнанието ми.

„Ще му съобщя, че трябва веднага да се запознае с предадените от теб данни — казва компютърът. — После той ще реши какво е необходимо да предприеме.“

„Това ми стига. Колко дълго ще трябва да чакам?“

„Не мога дори да предположа. Той се разстрои много от случилото се на Лилит и отказва да продължи веднага с твоята информация. Вероятно ще протака поне един ден.“

„Но аз как да поддържам връзка с вас? Не бива да привличам излишно вниманието към това място.“

„Ние ще намерим начин. Не се тревожи.“

Лесно ти е да го кажеш. Ти си само една машина и не твоят врат е с надяната примка в момента!

КРАЙ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО. ОЧАКВАМ ЗАПОВЕДИ.

Наблюдателят свали шлема от главата си и се отпусна на креслото. Не само изглеждаше, но и наистина се чувстваше изтощен. Няколко минути погледът му сякаш се рееше в празното пространство. Явно все още не успяваше да се овладее.

— И този доклад ти повлия зле — отбеляза компютърът.

Наблюдателят махна с ръка.

— Аз ли съм там долу? Наистина ли съм такъв? Затънал в тази романтична връзка, обзет от налудничави амбиции?

— Ти си. Проверката на основните характеристики на психиката го потвърждава.

Мъжът се усмихна мрачно.

— Аха, пак прословутите количествени анализи… Да сведем нещата до спретнати цифрички и символчета. Сигурно е много приятно да си компютър и да не ти пука, че всичко, което някога си мислил, в което си вярвал за себе си и за своето общество, бавно-бавно се разпада на парчета!

— И двамата сме резултат от програмиране — напомни компютърът. — Нито повече, нито по-малко.