Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 134

Седемнадесета глава

Един хитър психиатър и едно предложение

— Още не мога да повярвам, че пробута този номер — каза ми Дилън в аеротаксито, с което пътувахме към доктор Думония. — За Бога, Куин! За една година се приспособи тук, натопи голям началник, стана президент на фирма, промъкна се в най-секретния проект на планетата, а сега дори успя да уредиш отмяната на присъда, издадена преди броени месеци!

Кимах и се усмихвах, но не можех да прогоня от мислите си сянката — всичко се задвижи и ми оставаше само да стискам палци.

— Не сме се измъкнали невредими. Най-трудното предстои, а от онзи тип наистина ми настръхва косата. Щом го погледнах в очите и изпитах искрена уплаха. Това беше самата опасност! Четиримата владетели несъмнено са най-добрите сред своята порода, те са плод на странна еволюция. А превръщането на Диаманта в затвор е било особено тъпашко изпълнение в историята на Конфедерацията. Вече ми е ясно защо. Събрали са на едно място най-неудържимите, най-развихрените криминални психопати. Оцелелият в подобен зверилник няма как да не е истинско съвършенство — гениален, безнравствен, безмилостен… Лару намери начин да ме притисне в ъгъла и според мен знае или поне подозира какво съм намислил.

— Но нали се измъкна от клопките му — настоя Дилън. Той се е съгласил с предложението ти. Щом е толкова проницателен, защо ще ти играе по свирката?

— Май се досещам за причината. Помисли в какво положение е попаднал. Най-сериозната му слабост е страхът, че всеки миг неговата огромна и непрекъснато нарастваща власт може да бъде заличена. След смъртта на колегата му от Лилит този страх се е изродил в истинска мания. Приятелчето е събрало най-добрите умове на Цербер, за да го избавят завинаги от заплахата. Там е дори Мертън, а тя може би е сред най-талантливите в цялата галактика. И нищо не постигат! Лару има болезнена нужда от проекта „Феникс“. Затова, дори да предполага намерението ми да го изпързалям накрая, е готов да ми даде известна свобода на действие. Няма избор. Ще иска от Мертън и останалите да душат за мръсни трикове с надеждата, че все пак ще му помогна да се отърве от най-жестокия си проблем. Не си представям по-върховно противоборство. Залага всичко на увереността, че ще ме надхитри, преди аз да го проваля.

— Значи си сигурен, че очаква номера от тебе?

— Познава хората като мен. Боген ми спомена веднъж, че добрият професионалист разчита на интуицията си, за да предвиди действията на друг добър професионалист. Също както инстинктите са ти помагали да оцелееш срещу борките. Лару знае какво да очаква от мен. Дам ли му онова, от което се нуждае, мога само да му навредя, ако ме остави да се навъртам наоколо. И на двамата това ни е известно. Той се осланя на прозорливостта си, за да разгадае шашмите ми навреме. Затова засега приема моите условия. Нищо няма значение, стига да му посоча мечтания изход.

Дилън се взря напрегнато в мен.

— А ще можеш ли?

Вдигнах рамене.

— Нямам представа. Зависи от Ота, от моя двойник, от Крега и шефовете над него. Какво друго да правя, освен да се надявам, че ще намерят решението?