Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 133
Джек Чалкер
— Добре, отървахте се — веднага подхвана Лару. — Свързахме се с петимата водещи специалисти в този район на планетата, включително вашия лекар. Двама от тях споделят мнението ви, трима не могат да кажат нищо определено. Не, няма да си позволя такъв риск. Пътьом проучих и възможността да заменим жена ви. Това няма да е трудно. — Напрегнах се, но въобще не отворих уста — Думония обаче ни увери, че така само ще ви превърнем отново в яростен убиец, което при вашите умения не ни оставя друг избор, освен да ви ликвидираме незабавно. Не съм се отказал окончателно от този план, а вие няма да знаете в кой момент ще ми хрумне да го изпълня. Засега обаче няма да ви тормозя. Твърде рядко се срещат хора като вас и мога да извлека достатъчно полза от особеното ви мислене и знания.
— Да не говорим пък за факта — побързах да напомня, — че и да замените Дилън, ще го позная още при първата размяна на телата… ако изобщо оцелея след сблъсъка със съзнанието на робот.
— Да — въздъхна Лару, — именно това наклони везните. Сега разбирате ли защо ви ценя? Мислите правилно. И аз съм склонен да ви дам шанс. Ще ви позволя да опитате.
Отдъхнах си. Прескочихме и второто високо препятствие.
— Кога?
— Възможно най-скоро. В нормални условия щях да обсъдя всичко с другите Владетели на Диаманта. Имаме среща след два дни. Но поради смъртта на Крийгън не мога да си позволя лукса на единодушните решения. И без това обикновено решаваше той. Все пак ще им съобщя какво съм предприел.
Мъжът стана — явен знак, че разговорът е свършил.
— Съпругата ми — напомних сдържано. — Първото условие…
Лару се поколеба и въздъхна.
— Съгласен съм. Щом се върнете на брега, обадете се на Думония. И побързайте. Но заложените в психиката принуди остават. Ясно ли е? Както и финансовата й зависимост от вас. Ако пак опита да се измъкне от майчинството, така ще я подредя, че ще пълзи на колене Да моли за милост… вие също. Животът и на двама ви вече е само във ваши ръце. Дори
Кимнах най-сериозно, защото долових зловещата нотка в гласа му. Съвсем лека, но вледеняваща промяна в сравнение с първата среща. Изведнъж прозрях, че сега говоря с истинския Уогънт Лару. Казах си, че шансовете ми нарастват, макар и незначително. Ако напрегнех вниманието си докрай, вече можех да го разпозная — дори стаята да е пълна с хора, които се преструваха на него!
Признавам, бяха дяволски добри актьори, но не вярвах някой друг да притежава такава вкоренена в душата му злоба.
И Боген вече бледнееше като противник. Дребосък обикновен шеф на ченгетата! Лару обаче беше най-невъобразимо опасната твар, която съм срещал. Не се усъмних нито за секунда в заплахите, нито в готовността му да ме смачка.