Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 132

Уогънт Лару ми се стори поразвеселен, останалите също. Забелязах, че реакциите им на моите думи са практически едновременни… и еднакви.

— Харесвате ми, Жанг, или както ви е името. Тук сте в положение на затворник, на моя собствен остров, и с едно мръдване на пръста си мога да ви залича, сякаш никога не сте съществувал. А вие веднага започвате с искания, дори настоявате за нещо като аванс! Наистина сте ми симпатичен.

— Приемете ли предложението ми, моята молба става съвсем обоснована. Иначе и без това съм обречен.

Той кимна, явно доволен от отговора.

— Вярно. Вече знаете, че идеите ви ме интересуват, иначе нямаше да наруша претоварения си график, за да се срещна с вас. Освен това има и още нещо, което ме кара да бързам, за да си осигуря безопасност. Марек Крийгън, Владетелят на Лилит, е бил убит вчера.

— Какво?!

Не можах да прикрия обзелото ме вълнение.

— Уверяваха ме, че е станало поради злощастно стечение на различни обстоятелства — добави сериозно Лару. — И все пак в основата на инцидента е агент, изпратен там от Конфедерацията. И аз, и останалите ръководители на планети от Диаманта сме принудени да се съобразяваме с възможността, че има убийци, готови да се разправят с нас — добре обмислен и доста безогледен опит да ни попречат. Кажете ми, това не беше ли вашата задача на Цербер?

Поне този път честността ми се стори възможно най-добрата политика. А и не се съмнявах, че хората от тукашната Сигурност вече са преровили архивите на психиатъра.

— Да. В подсъзнанието ми все още е заложена такава заповед, но ако се допитате до доктор Думония, той ще ви обясни, че тя изобщо няма силата на непреодолима принуда. А и аз промених изцяло плановете си, дори само защото разкрих тайната. Мразя да ми бърникат в мозъка.

— Готов съм да ви повярвам. Но това не променя факта, че почти сигурно не сте единственият.

— Уверен съм, че е тъй. — Не беше излишно да подхраня манията му за преследване, и то чрез самата истина. — Още преди прехвърлянето ми казаха, че ще има и други.

— Именно за това говоря. За мен бързият успех на проекта „Феникс“ става жизненоважен. Знаете ли, обмислих сериозно предложението ви и се чудя защо още не съм решил просто да ви превърна в робот. Така ще си осигуря напълно вашата честност, вярност и послушание.

Усетих как паниката изведнъж се пробуди у мен. Бях предвидил подобна възможност като един от най-страшните рискове. За съжаление не виждах и убедително противодействие, ако тя се появеше.

— Нищо няма да постигнете — излъгах колкото се може по-невъзмутимо. — Цял живот съм бил подлаган на психологическа обработка, която веднага ще влезе в пряк конфликт с основните програми на робота. В най-добрия случай ще полудея.

Лару помълча.

— Кой знае. Аз поне не мога да преценя. Досега не сме имали човек с вашата уникална подготовка и квалификация. В довода ви съзирам някаква логика, но ще се наложи да обсъдя всичко с психиатър. Боген ще ви заведе да вечеряте, докато разискваме този въпрос.

Разбрах, че срещата засега приключи. Не бях особено доволен и почти не изпитвах глад. А Боген, който се залепи за мен, се подхилваше през цялото време. Вече знаех кой е подхвърлил идейката на диктатора. Помотахме се още малко след вечеря и накрая ни наредиха да се върнем в кабинета. Този път изобщо нямаше формалности.