Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 131

Именно в това беше хитрината.

— Никога не ти е известно кой точно в групата е Владетелят — предупреди ме Боген. — Разполага с двайсетина необикновено надарени актьори. Случва се да го заместват на много срещи, а и той винаги се движи с неколцина от тях. Няма да го познаеш…

Започвах да се тревожа.

— Значи истинският може изобщо да не е тук.

— Гарантирам, че ще присъства. Друг няма право да вземе такова решение. Най-добре ще е да се отнасяш към всеки, все едно, че говориш с Лару. А самият той ще те чуе.

Кимнах неохотно и слязохме до чудесно обзаведения кабинет на Владетеля. Тези допълнителни номера ме изнервяха. Още нещо, което лесно можеше да ме препъне.

Бях представен на висок красавец с преждевременно прошарена коса, даваща му прилика с изтъкнат политик, чието име бях забравил. Огледах и останалите. Нисък дебелак, който малко напомняше за Ота. Не бих допуснал, че господарят на Цербер може да изглежда така. Но пък и точно този тип щях да избера, ако исках да се прикрия. Хората наоколо едва ли биха приели насериозно диктатор с подобна външност… Другите също се бяха настанили удобно и не ме изпускаха от поглед. Питах се дали и те самите знаят кой какъв е в момента.

Спрях пред онзи, когото ми посочиха като Лару и леко се поклоних. Протегна ми ръка с типичната лъчезарна усмивка на политик.

— Не е нужно да се придържаме към тези глупости — каза добродушно. — Тук сме просто делови хора. Моля ви, седнете.

Сторих го, а той се взря съсредоточено в мен.

— Значи сте първокласен убиец — промълви след малко.

— Бях — отвърнах спокойно. — Тази страна от бившата ми работа вече не ме интересува.

— Прослушах записа на вчерашния ви разговор с Боген, погледнах и данните от детекторите. Жанг, струва ми се, че във ваше лице имаме много полезен и интересен човек. Събудихте любопитството ми. Щом сте поел доброволно тази задача, защо минахте на наша страна?

— Нямаше нищо доброволно — обясних съвсем искрено. — Избраха ме, приспаха ме, прехвърлиха съзнанието ми и се събудих в килия на път за Цербер.

Мъжът отсреща се засмя.

— Такива са си. Значи сега работите за себе си. Добре. Ще ви задам още няколко въпроса.

— Моля.

— Първо, ако допуснем за момент, че се съгласим с предложението ви, какви гаранции имаме, че няма да ни измамите?

Беше мой ред да се засмея.

— Аз да ви измамя? Сам-самичък? Хайде да погледнем на нещата от другата им страна. Щом свърша тази работа за вас, какви гаранции имам, че няма просто да се отървете от мен?

— Откровен сте. Изглежда сме принудени да градим отношенията си върху взаимно доверие. Това ми харесва. Ясно е какво се стремим да постигнем ние. А вие какво искате?

— Преди да дискутираме останалото, бих желал да освободите моята съпруга от присъдата й. Тя има проблеми с психиката и присъдата пречи да се излекува. Приемете го точно като жест на доверие от ваша страна.