Читать «Целуни ме, ако можеш» онлайн - страница 4

— Нямам — отговори той с надеждата, че приключва темата.

— Тревожа се за теб. Една жена би внесла баланс в живота ти.

Тя явно нямаше да се откаже.

Куп завъртя очи нагоре.

— Имам достатъчно баланс и няма причина да се тревожиш. Добре съм. Сега можем ли да се върнем на въпроса? — Той я погледна отегчено и сложи пръстена на масата. — Щом има някаква стойност, предполагам ще трябва да го съхранявам на сигурно място.

— Хубаво, но нали знаеш какво се говори за онези, които само работят и не се забавляват…

— Забавлявам се достатъчно — излъга той.

— Щом казваш. — Тя го прониза с поглед, който му подсказа, че не е равнодушна.

Какво можеше да отговори? Напоследък нито една жена не бе привлякла интереса му, но ако го признаеше пред Аманда, щеше да започне да го урежда с приятелките си — мисъл, от която потръпваше. Слепите срещи са доста неприятна работа. А добронамерените познати, които се опитват да те сватосват — още по-неприятни. Куп вече имаше един брак зад гърба си и прилагаше строги норми в избора си на жените, с които се сближава. Със сигурност не му липсваха партньорки в леглото, ако нуждите му се свеждаха до това.

— Точно така. Сега трябва да се залавям за работа.

Тя поклати глава и въздъхна.

— Така да бъде. Ще ми паднеш, храбрецо — намигна му тя и се отдалечи с кръшна походка.

Куп се обърна към компютъра.

Потърси в Гугъл „Трифари“ и накрая откри снимка на пръстен, който много приличаше на наградата му. С изненада разбра, че е част от комплект с гривна и колие. През 50-те години на XX век бижутата принадлежали на богата фамилия от Манхатън, но били нагло откраднати от дома им по време на официална вечеря. Виновниците не били заловени, а бижутата никога не били намерени.

Куп погледна пръстена на бюрото си. С какво, по дяволите, се беше сдобил? Дали в магазина въобще знаеха стойността му? Колко ли собственици е сменил през годините, последвали обира?

Любопитството му на журналист се насочи към историята на бижутата и му подсказа, че трябва още да се порови. Но въображението му на писател заклокочи от догадки и версии. Неразгадано престъпление от 50-те години на XX век. Пищна официална вечеря, богати знаменитости, тайни любовни връзки между предполагаеми близки приятели и бизнес партньори, престъпление от страст. Убийство и кражба на скъпи семейни бижута…

Или… Хрумна му нещо. Дали пък да не се прехвърли към криминалния жанр? Както беше навлязъл в този неразкрит случай, можеше да открие безценен източник на информация, с която да работи.

Така или иначе, Куп разбра, че е попаднал на нещо. След месеци на творческа криза адреналинът му скочи, а вълнението му едва ли щеше да е по-голямо, ако разкриеше престъплението този ден. Най-сетне се роди идея за следващата му книга — богата с образи и интриги, както никога досега.

Първият му роман, публикуван от малко издателство в нищожен тираж, му бе донесъл символична печалба. Но тази история определено имаше потенциал.