Читать «Целуни ме, ако можеш» онлайн

Карли Филипс

Целуни ме, ако можеш

Пролог

„Дейли поуст“

Ергенски блог

Важно съобщение! „Дейли Поуст“ има удоволствието да обяви сътрудничеството си с „Ергенски блог“, благодарение на което ще получавате информация за най-желаните мъже в Ню Йорк, онлайн и в пресата!

Четете за най-търсените ергени в града — от самотни бащи и пожарникари до каймака на обществото — те са тръпката на живота. Познавате ли някой герой от ежедневието? Ако да, пишете ни! Кой ще е следващият ерген в светлината на прожектора, зависи от Вас!

Глава първа

Сам Купър съзря синьо-жълтите райета на чадъра, който предпазваше любимия му павилион за хотдог от жаркото слънце, и стомахът му закъркори. Току-що бе излязъл от отегчителна пресконференция, на която кметът и началникът на полицията обявиха дългоочакваното разкриване на серия обири на жилища в Горен Уест Сайд.

Ароматът на най-вкусния хотдог в града го караше да преглъща.

— Здрасти, Дом. Как е днес? — попита той собственика.

— Не се оплаквам. Навалицата беше на обяд. Сега е спокойно, но в края на работния ден пак ще дръпне. — Възрастният, загорял от ежедневната си работа на открито мъж повдигна металния капак, под който пазеше закъснелия обяд на Куп. — Както винаги?

Куп кимна.

— Давай от всичко! Всъщност — по две. Не съм слагал троха в устата си от закуска.

Погледна часовника си — почти три следобед. Имаше достатъчно време да хапне и да качи материала си, преди да поеме към дома.

Докато Дом слагаше кренвиршите в хлебчетата, Куп се заоглежда наоколо. В такива горещи августовски дни малко хора излизаха навън. По-умните отпрашваха към тузарския Хемптънс или крайбрежието на Джърси. Другите се свираха вътре и надуваха климатиците.

Любимият на Куп павилион за хотдог се намираше на ъгъла на 47-а и Парк авеню. Обичаше да наблюдава хората — вероятно това бе и една от причините да стане репортер. Постоянно се взираше в магазините и сградите и хората, които влизаха и излизаха.

— Странна работа — промърмори Куп. Заради горещината ризата му бе мокра от пот, а парата, надигаща се от тротоара, загряваше подметките му.

— Готово — каза Дом и отклони вниманието на Куп, който тъкмо бе забелязал нещо като пистолет в ръцете на един човек в близкия магазин. Адреналинът му скочи и той се взря по-внимателно. Зад щанда стояха две жени. Ако се втурнеше, рискуваше онзи тип да застреля някого.

Вътре мъжът се обърна да излиза. Куп хвърли бърз поглед към Дом.

— Без въпроси, просто се обади на 911 — каза той, грабна металния капак от количката и се втурна към магазина.

Куп реагира инстинктивно. Протегна крак и спъна излизащия мъж, преди да успее да побегне. Той залитна, но запази равновесие и се изправи. Куп пое дълбоко въздух и го фрасна по главата с алуминиевия капак. Вероятно качулката омекоти удара или онзи тип имаше дебела глава, защото отново опита да стане. Куп замахна още по-силно и онзи се строполи на тротоара, стенещ от болка.

Преди мъжът да се опомни, Куп измъкна пистолета изпод блузата му и зачака появата на ченгетата. Сърцето му продължаваше да бие лудешки, ушите му бучаха, когато воят на сирените оповести пристигането на полицията. Докато слагаха белезници на престъпника и го водеха към колата, Куп даваше показания.