Читать «Целуни ме, ако можеш» онлайн - страница 2

Като си мислеше за случилото се, Куп почти се зарадва, че му се бе наложило да напусне полицейската академия заради травмата на раменния мускул и изпита непознато дотогава уважение към баща си и по-големия си брат — и двамата полицейски служители. Щяха да го скъсат от майтап, че се е опитвал да върши тяхната работа.

— Хей, Макс, докога ще ме въртиш на шиш? — Заради годините работа в криминалния отдел беше на „ти“ с много от следователите и полицаите.

— Знаем къде да те намерим. Прибирай се и давай по-спокойно. Имал си тежък ден.

Куп поклати глава.

— Добре съм. Ще бъда в офиса, ако ви потрябвам.

Тъкмо се бе обърнал да си върви, когато двете жени от магазина се втурнаха след него.

— Чакайте! — извика по-възрастната. — Искам да ви благодаря! Куп пристъпи към дребничката брюнетка, с която без проблем би се справил дори невъоръжен обирджия.

— Толкова съм ви благодарна. Обикновено с мен в магазина е баща ми, но той замина за Флорида за уикенда. Онзи мъж натъпка суитчъра си със скъпи вещи. Спасихте едно малко съкровище!

Куп запристъпя от крак на крак от неудобство.

— Просто бях на точното място в точния момент.

Тя поклати глава.

— Много сте скромен! Повечето хора просто биха отминали. С мен беше 15-годишната ми дъщеря, затова му дадох всичко. Не исках да я нарани. Трябва да дойдете. Настоявам да ви се отплатя за геройството. Вече внесох парите в банката, затова искам да ви предложа някакво бижу.

Той отново поклати глава:

— Няма нужда от отплата.

— Отплата? — Една репортерка, която Сам разпозна, бутна микрофона си между Сам и дъщерята на собственичката. — Продължавайте! Бих искала първа да съобщя новината в емисията в пет!

— Искате да кажете, че ще съобщите името на магазина? — Очите на собственичката светнаха при тази мисъл.

Репортерката кимна.

— Дори можем да заснемем вътре как връчвате наградата на вашия спасител.

Куп изстена. Почувства се като във влака беглец и се опита да се измъкне от неизбежното:

— Не мога да приема възнаграждение. Както вече казах, просто бях на точното място в точното време.

Репортерката приглади коса, изпъна рамене и махна на снимачния екип:

— Снимайте — каза тя, без да обръща внимание на Куп.

— Аз съм Каролина Мартинес и предавам от мястото на обира, станал в сърцето на Манхатън. С мен са скромният герой, криминалният репортер Сам Купър, и благодарната собственичка на магазина, която ще му връчи възнаграждение. — Тя погледна към екипа и каза: — Край! — После се обърна към онемялата собственичка: — Вие сте звездата! Какво сте решили да му дадете? — попита Каролина.

Куп усети как упоритата репортерка и дъщерята на собственичката го повлякоха към магазина, последвани от снимачния екип. Искаше му се да си плюе на петите, но Ана Бърнет, както се казваше жената, вече бе извадила пред него поднос с антични бижута. Каролина и екипът й снимаха всичко и Куп нямаше избор, освен да приеме молбата на Ана и да си избере нещо заради жеста.