Читать «Целуни ме, ако можеш» онлайн - страница 5

Усетът му, който никога досега не го бе подвеждал в професионален план, му подсказваше, че най-после е попаднал на сюжет, който би сбъднал голямата му мечта да напише бестселър.

Лекси Дейвис се бе навела до баба си и вдишваше аромата на виолетки.

— Чакай да видим дали съм разбрала правилно — каза Шарлът Дейвис. — Кликвам върху това, дето прилича на компас, и то ме вкарва в интернет. После поставям мишката…

— Курсора… — поправи я Лекси. Покри топлата съсухрена ръка, хванала мишката, със своята и придвижи курсора по екрана.

Старата жена въздъхна раздразнено.

— Поставям курсора ето тук, кликвам и мога да търся в Гигъл всичко, каквото искам да знам. Така ли?

— Гугъл! — Лекси поклати глава и едва сдържа смеха си.

Това обучение се оказа по-голямо предизвикателство, отколкото си беше представяла. Струваше си времето и усилията, защото така Лекси можеше често да общува с любимата си баба, макар и срещу заплащане. Разбра, че вниманието й се задържа не повече от трийсет минути. Сега едва бяха изминали и половината от тях.

Старият компютър на баба й се бе „споминал“ от естествена смърт и Лекси, уебдизайнер по професия и Мак-маниячка, я изненада с нов. Когато у нея отново се надигнеше номадската й страст и хванеше нанякъде, не искаше разваленият компютър да я кара да се чуди кой е умрял — той или баба й.

Хвърли поглед към Шарлът, който я успокои. Баба й остаряваше добре. Все още бе умствено и физически във форма — здрав индивид, ако не се броеше червената коса, която сама си боядисваше, и древният халат, съчетан с вечните антични бижута, които Шарлът не сваляше от врата и ушите си. Явно не се канеше скоро да напуска този свят.

— О, виж, вече е пет! Време е за „Свидетелски показания“. — Шарлът се пресегна за дистанционното и пусна телевизора.

— Не можеш ли да изчакаш още петнайсет минути? Почти приключихме с основните положения за сърфиране в мрежата.

— Няма да ни пречат. Знаеш, че обичам да следя събитията.

И още как, кимна Лекси. Ако можеше да се вярва на Шарлът Дейвис, ексцентричната баба бе живяла бурен живот и бе познавала много известни хора. На зрялата възраст 79 години и 330 дни тя отмяташе датите на календара с лика на Дерек Джитър, гледаше телевизия и четеше вестници, за да научи кого е надживяла тази седмица. Лекси отдавна се бе отказала да напомня, че в новините съобщават само за най-популярните личности. Всъщност баба й се интересуваше от емисиите по „Канал 7“ заради…

— Бил Еванс! — извика Шарлът, сочейки към привлекателния синоптик.

Лекси разбра, че няма надежда да си довърши урока.

— Бабо, внимавай тук!

— Изчакай да мине това. Виж му трапчинките на този сладур!

Лекси погледна екрана и разбра, че баба й нямаше предвид синоптика.

— Естествено, не може да стъпи на малкия пръст на Бил Еванс, но си го бива. — Шарлът продължаваше да сочи с набръчканата си ръка към големия телевизор в ъгъла на стаята.

Заглавието „Криминален репортер осуетява обир“ привлече вниманието на Лекси, но самият той грабна женското й въображение. Тъмна коса, леко пусната на тила, трапчинки и мъжкарско излъчване. Не можеше да откъсне поглед. В сините му очи се четеше явно неудобство от настояването на собственичката на магазина, чиито бижута бе спасил, да го възнагради.