Читать «Хънтър» онлайн - страница 245

Само ужасът от удара би причинил смъртта на обикновен човек, но Хънтър беше обладан от желание да убива и почти не усещаше болката. Той пое силата на удара, хвана съществото и го дръпна. После рязко се обърна и заби ловджийския нож дълбоко в гръдния му кош. Острието потъна до дръжката. Хънтър го завъртя, после го извади, разсичайки още по-голямо пространство от гърдите. Чудовището залитна. Явно губеше сили.

Но още отказваше да умре и ожесточено замахна. Хънтър се наведе в последната секунда.

Без да изпуска края на жицата, с която постепенно душеше врага си, Хънтър подскочи и вдигна крак, разпръсквайки във въздуха дъжд от горящ нефт. Облакът от пламъци докосна съществото и го запали.

Стъписан, звярът политна назад, но отново събра сили и ревейки яростно, нападна Хънтър.

* * *

Хънтър видя, че чудовището гори и мигновено взе решение. Инстинктът му подсказа, че ако направи отчаяния си ход, бързо ще довърши съществото. Защото звярът изпитваше силна болка, която го принуждаваше да отстъпи.

Хънтър стегна примката, обърна се и с всичка сила дръпна. Човекоподобният урод загуби равновесие. Изрева отмъстително, после с трясък се сгромоляса на земята.

Падна и в същия миг скочи, връхлитайки върху Хънтър, който обаче успя да се дръпне. Макар че беше тежко ранен, звярът не бе загубил бързината си.

Хънтър не мислеше за Боби Джо, нито за Чейни. Приклекна като боксьор и зачака.

Чудовището преодоля разстоянието помежду им с три бързи, огромни крачки. Дори зъбите му горяха. Представляваше ужасно въплъщение на смъртта. Гневните му червени очи със смъртоносна закана се втренчиха в Хънтър. Хънтър изчака до последната секунда, когато димящите маймунски ръце се протегнаха да го придърпат към зиналата паст.

Той скочи и с всичка сила се блъсна в съществото, като в същия миг заби ножа. Острието потъна в гърдите на звяра. Хънтър мигновено пусна дръжката, за да избегне чудовищните ръце. За миг имаше чувството, че съществото ще изтръгне ръцете му от ставите. Хънтър се съпротивляваше с всички сили. Дръпна се назад и дългите, криви нокти оставиха дълбоки бразди по гърба му, после се впиха в мускулите. След миг се озова прострян на прашната, студена земя. Беше зашеметен, но жив и се опита да запази съзнание.

Претърколи се и видя, че съществото е паднало по лице и протяга ръка към забития в гърдите му нож. Дръпна дръжката и го извади. Сетне, макар и по-бавно отпреди, стана.

Хънтър се изправи, за да посрещне атаката.

Нефтените пламъци нагорещяваха въздуха и той се виеше на талази. Хънтър погледна чудовището и видя, че примката още е на врата му.

Трябваше да направи още един, последен ход…

Той пристъпи напред, очаквайки реакцията на съществото. Пръстите с дълги, криви нокти замахнаха на десетина сантиметра от лицето му. Хънтър веднага скочи и сграбчи края на жицата.