Читать «Хънтър» онлайн - страница 244

Хънтър поклати глава.

— Никой не живее вечно.

В същия миг чудовището се хвърли към Хънтър, който се дръпна встрани. Звярът не беше толкова силен и бърз, колкото преди, беше тежко ранен и кръвта му изтичаше.

Хънтър се обърна към него и хвърли сребристата тел.

И онова, което толкова дълго бе потискал, се отприщи…

* * *

Ужасена от атаката, Боби Джо скочи и видя сребриста ивица сред пламъците.

Телта се размота спираловидно, затрептя във въздуха и се уви около врата на чудовището.

Хънтър дръпна примката с всичка сила и звярът мигновено протегна ръце към врата си. Но Хънтър отново дръпна телта. Съществото загуби равновесие и падна върху купчина кости. Удари се в голяма скала, изтръгна жицата от ръцете на Хънтър, който внезапно скочи напред. Блъсна се в чудовището и двамата се претърколиха надолу по склона. Звярът започна да се задушава, защото примката беше здраво стегната около шията му.

Съществото стигна до равното пространство, възвърна равновесието си, обърна се към най-големия си враг и го запокити към могила от скелети. Но Хънтър веднага стана и отново се хвърли в боя.

Двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да си разменят удари. В пещерата отекваха викове и злобен смях.

Хънтър се бе озовал в неизгодно положение, след като едва се предпази от мълниеносната атака на съществото. Но в последния момент успя да се обърне, хвана жицата и метна съществото на гърба си.

Боби Джо гледаше като хипнотизирана, докато двамата се бореха, разпръсквайки кости и камъни с безпощадни удари. Схватката накрая ги доведе до горящото езеро.

За миг тя видя силуетите им, очертани на фона на пламъците. После свободната ръка на Хънтър извади ловджийския нож. Той скочи, скъсявайки разстоянието, преди съществото да успее да реагира. Острието прониза звяра в гърдите, откъдето рукна кръв. Но чудовището замахна и остави четири дълбоки бразди на лицето на Хънтър.

Колкото и злобно да беше съществото, Хънтър беше достоен противник на тъмната му сила. Той заби ножа във врата му, разкъсвайки дебелата като броня кожа и мускулите. От разреза изригна фонтан от кръв. Хънтър изкрещя и запрати противника си към един сталагмит, който с трясък се разби на парчета.

За миг настъпи тишина. Звярът се претърколи и стана. От устата и гърлото му течеше кръв. Опитваше се да си поеме дъх и се олюляваше. Чудовищното му лице се изкриви от гняв и съществото за пореден път атакува Хънтър, като с всичка сила се блъсна в него. Двамата преплетоха ръце, но Хънтър отскочи встрани, дръпна телта и чудовището отново се просна върху купчина черепи, които се разлетяха във всички посоки.

Последва ожесточена размяна на удари. Някои оставиха кървави дири в плътта, други не успяха да поразят целта. Нито един от двамата не отстъпваше. Те атакуваха, нанасяха удари, отдръпваха се и пак нападаха. Препъваха се в морето от кости, без да обръщат внимание на пламъците около тях, и се биеха безмилостно, ожесточено и решително.

Хънтър отскачаше и се навеждаше с грациозността и силата на лъв, за да избегне най-поразяващите удари и отмъщаваше за раните, които съществото му нанасяше. Умората и загубата на кръв изсмукваха силите на чудовището, което знаеше, че умира. Сетне звярът протегна ръка и остави още няколко бразди от нокти по раменете и гърдите на Хънтър.