Читать «Хънтър» онлайн - страница 246

Мигновено се обърна и с всичка сила дръпна звяра. Движението запрати съществото към горящото езеро. Чудовището се сгромоляса в нефта и изрева от болка. Хънтър извади от колана си граната и издърпа предпазната капачка.

Ревейки, звярът се надигна.

Олюлявайки се и виейки, сякаш разбираше какво става, съществото се съвзе за миг и се съсредоточи върху Хънтър. В червените му очи блестеше неизмерима омраза. Изръмжа и направи крачка напред.

Хънтър хвърли гранатата и отскочи назад. Падна, претърколи се и се скри зад купчина кости. В следващия миг гранатата избухна.

Маневрата спаси живота му. Експлозията обля мястото, където бе стоял, в горящ нефт, който освети като мълния пещерата. Хънтър отново скочи, запази равновесие и намери прикритие зад друга могила от скелети.

Внезапно подземен гръм разтърси пещерата и сталагмитите с трясък се строшиха върху камъните. Тътенът отекна в скалите и продължи, докато сводът потрепери и се сгромоляса.

Втрещен, Хънтър невярващо поклати глава и се обърна.

Само след няколко секунди пламъците обхванаха цялата пещера и се извисиха спираловидно. Костите и черепите почерняха.

Хънтър не можеше да откъсне поглед от горящия паметник на мрачната, жестока империя. Но изведнъж вниманието му беше привлечено от нещо друго.

В пламъците се размърда червено-черен силует.

Хънтър не повярва на очите си.

Съществото отмъстително се надигна от горящия ад. Още се бореше да оцелее, да атакува и да убива. Изправи се сред пламъците, успя да направи една крачка, после се спъна и падна на колене.

Хънтър извади ловджийския нож и тръгна напред.

Лутър гневно се втренчи в него и се усмихна.

— Аз… съм… безсмъртен…

Хънтър протегна ръка и сграбчи горящите му коси, без да обръща внимание на пламъците.

— Не, Лутър, не си.

Той стисна здраво косите и без да се колебае, заби ножа в гърлото на съществото. Обезглавеното чудовищно тяло падна на осеяната с кости и черепи земя.

Хънтър погледна безжизнените очи. И ако имаше сили, щеше да изпита облекчение. Но не усети друго, освен безкрайна умора.

Той разтърси глава.

Сетне погледна Боби Джо, която бе приклекнала зад купчина кости. Чейни се бе отпуснал на окървавената си ръка. Главата му беше клюмнала на гърдите. Бяха ранени, но щяха да оцелеят.

Хънтър хвана Боби Джо със силните си ръце и й помогна да стане. Чейни се запрепъва до тях, стоически понасяйки болката. Хънтър бавно ги поведе нагоре, към света на живите.

Епилог

Окървавен и ядосан, Хънтър последен изкатери наклонената червеникава скала. Ловджийският нож беше единственото оръжие, което му бе останало. Посрещнаха го безброй черни „Блекхоук“, войници, военни следователи, неколцина цивилни агенти, вероятно на ЦРУ, и два медицински хеликоптера.

Между шефа на следователите от Военната прокуратура и военните явно се водеше ожесточен спор. Там беше и доктор Хамилтън, който неизвестно как бе оцелял от взривяването на станцията.

Хънтър не им обърна внимание. Коленичи до Боби Джо и отметна кичур руси коси от очите й.

Тя уморено се бе отпуснала на болничната носилка. Цялата беше в кръв. Главата й висеше безсилно от изтощение. Медицинските служители внимателно почистваха и превързваха раните й.