Читать «Хънтър» онлайн - страница 243

Разсеяно от безсмислената атака на следователя, съществото насочи червените си очи към Боби Джо, която се опитваше да извади заклещилия се пълнител. Звярът изръмжа и съсредоточи върху нея гнева си.

— Господи… — промълви тя.

Изведнъж чудовището направи една крачка нагоре по склона.

Очите му блестяха с неприкрита омраза, а устата бяха свити в ужасяващо обещание за смърт. Боби Джо ожесточено дърпаше пълнителя, но металът отказваше да се предаде.

Съществото стигна до върха. Тя стовари пушката в лицето му и отскочи встрани. Но дългата му ръка се протегна, сграбчи я за косите и я запрати към могила от кости.

Докато звярът се приближаваше към нея, Боби Джо трескаво потърси някакво оръжие, но ужасена осъзна, че не може да намери нищо…

* * *

Усещайки опасността, Хънтър отчаяно търсеше пушката си, но безуспешно. Видя, че съществото се е изкатерило на върха на склона и се приближава към Боби Джо. Хънтър скочи и се завтече към него, като бръкна в колана си, за да извади онова, което се надяваше, че няма да бъде принуден да използва.

Боби Джо изпищя и вдигна ръка, за да се предпази. Съществото изрева победоносно и вдигна чудовищната си ръка с окървавени дълги нокти.

— Лутър! — изкрещя Хънтър.

Настъпи тишина.

Звярът застина неподвижно.

После се обърна и гневно се втренчи в Хънтър.

Съществото презрително пусна Боби Джо и тръгна към мъжа, за да посрещне предизвикателството.

Хънтър заобиколи купчина бели скелети, като държеше зад гърба си титаниевата тел. Чудовището бавно вървеше към него.

— Ти си глупак — изръмжа съществото.

— Кой е глупакът, Лутър? Някой, който жертва човешкия си облик, за да се превърне в това? Погледни! Огледай се! Какво виждаш? Пожертвал си човешката си същност за нищо!

Звярът стисна пръсти и направи още една крачка.

— Те са се избили взаимно, Лутър — продължи Хънтър, отстъпвайки по малко назад, за да отдалечи съществото от Боби Джо и Чейни. — Нищо не е останало от тях! Ето, за това си разменил живота си! Кой е глупакът? Ти беше човек, а се отказа от човешката си същност за нищо!

— Ние управлявахме света! — изрева съществото и за секунда преодоля значително разстояние.

Хънтър инстинктивно приклекна и се подготви.

— Ти се върна в гробище, Лутър. Мислеше само за величието. Но погледни! Ти се озова в ада, Лутър. Другите отдавна са умрели. Останал си само ти. Колко ще издържиш? Седмица? Месец? Година? Все някога ще те хванат и ще те унищожат.

Звярът изрева. От гърлото му се изтръгна яростен вой. И изведнъж сякаш стана много по-ужасен и страшен. Чудовищните му пръсти се свиха, докато бавно се приближаваше към Хънтър.

— Ще те убия заради това!

— Заради кое, Лутър? Защото ти казах истината ли?

— Защото ме предизвика. Никой простосмъртен човек не може да ме предизвиква.

Хънтър погледна Боби Джо, която още се опитваше да извади пълнителя.

Той престана да се движи и реши, че трябва да атакува, преди съществото да го е изпреварило. Съсредоточи се върху звяра и зае позиция.

— Обречен си да загубиш, Лутър.

— Аз съм безсмъртен! — гневно изрева съществото.