Читать «Хънтър» онлайн - страница 241

Боби Джо тръгна до Хънтър. Двамата се приближиха до тунела и се скриха в мрака. Вървяха безшумно, защото не искаха стъпките им да заглушат евентуална атака в гръб. След няколко минути стигнаха до първото разклонение.

Капнала от умора, Боби Джо избърса потта от лицето си. Облегна се на стената, за да се съвземе и да си поеме дъх. Задушаваше се от влагата. Загубата на кръв също изтощаваше силите й. Хънтър не знаеше с какво може да й помогне в момента.

— Господи, Хънтър — прошепна тя. — Всички ще умрем.

— Съществото ще умре, Боби.

Тя преглътна с усилие.

— Откъде знаеш?

— Знам, миличка.

— Кажи ми, защото ми е нужен кураж.

Той я погледна и се усмихна. Сетне протегна ръка напред и докосна камъка. Дръпна пръсти и видя, че са изцапани с кръвта на съществото.

— Кръвта е светла, Боби. Засегната е артерия и раната не зараства бързо, както преди. Най-сетне го изтощихме. Да, чудовището губи сили. Вероятно умира. Но въпреки това трябва да го довършим. А звярът няма да се предаде лесно.

Боби Джо се отдалечи от стената и стисна снайперовата пушка, чиято тежест най-после бе започнала да я изморява.

— Тогава… да го довършим — каза тя. — Преди то да ни е довършило.

Хънтър кимна с усмивка.

— Какво те е направило така непреклонна?

Боби Джо се усмихна уморено.

— Сигурно компанията, с която се движа напоследък.

* * *

Чейни спря и припряно избърса потта от челото си.

В тунела беше адски задушно. Униформата му беше мокра и потъмняла от потта. Кръвта се процеждаше от раненото му чело. Беше го ударило парче от приклада, когато чудовището бе сграбчило пушката му. Но макар и кървяща, раната не му пречеше, затова той продължи да върви.

Такакура внимателно оглеждаше наоколо. Чейни се опита набързо да оправи дрехите си, но бойното му облекло беше толкова разкъсано и раздърпано, че това беше невъзможно. Той махна с ръка от отчаяние.

— Майната му. Не си заслужава…

Изведнъж зад Такакура се протегнаха ръце, появили се от най-тъмния ъгъл на една скална пукнатина. Демоничните нокти се приближиха само на няколко сантиметра от нищо неподозиращия японец.

Чейни мигновено вдигна пушката си, но думите заседнаха в гърлото му от ужас. Не знаеше дали да извика на Такакура да отскочи, или да рискува и да стреля. Но японецът усети присъствието на съществото, хвърли се на земята и се претърколи.

Изстрелът на Чейни освети тунела. Лицето на съществото беше изкривено в ужасяваща гримаса. После и Такакура стреля. В следващата секунда, обзето от праисторическа ярост, чудовището изскочи от мрака и светкавично се озова до тях.

Ревът му беше невероятно мощен. Звуковата вълна блъсна Чейни в лицето и гърдите. Пушката му отново изгърмя.

Съществото изби оръжието от ръцете на Такакура, но той замахна със сабята. Удари го с всичка сила в гърдите. Бликна кръв.

Чейни извика и японецът подскочи и заби дълбоко острието в огромната, мускулеста гръд на звяра, върхът се показа от гърба.

Ударът беше майсторски. Сетне, без да губи време, за да оцени съвършенството на уменията си, Такакура изкрещя и злобно завъртя сабята. Извади я и отново наръга съществото. Чейни най-сетне презареди и изстреля още два куршума в гърба на чудовището.