Читать «Хоризонти» онлайн - страница 36

Докато се хранеха, лечителят не задаваше въпроси — или мислеше, или като лечител знаеше, че не бива да пречи на храносмилането. Даг също мълчеше. Момчетата, каза си Фаун, щяха да изръмжат, ако някой ги бутне с пръст. „Едва ли Аркади щеше да ни нахрани така хубаво, ако не смяташе да ни остави.“ Може би мислеше, че и необузданите патрулни, също като диви животни, могат да бъдат укротени с добра храна.

Когато се заситиха, Фаун попита Аркади:

— Кой донесе храната? На кого трябва да благодарим?

Лечителят се изненада от въпроса.

— Съседките се редуват коя да ми сготви за обед и вечеря. Аз сам си приготвям закуската. Обикновено пия чай.

— Да не си болен? — попита тя срамежливо.

Той изви вежди.

— Не съм.

Стана, за да направи нов чай, а Фаун и Ремо прибраха всичко в кошницата и я оставиха пред вратата, както им нареди. Аркади отново си изми ръцете, седна и се намръщи срещу Даг. Даг също се намръщи.

— Съпругата ти — започна Аркади — май не е омаяна.

— И никога не е била — отвърна Даг.

— Не си ли й правил подсилване?

— Доста пъти се е случвало — призна Даг, — но тя така и не остана омаяна. Това се оказа половината ключ към разгадаването на омайването. Ход беше другата половина.

Аркади даде знак на госта да продължи. Май този разказ нямаше да е толкова напрегнат, колкото спомените за Грийнспринг.

— Знаеш, че омайването е нещо непостоянно — започна Даг.

— За съжаление знам — намръщи се Аркади. — Също като повечето млади и глупави лечители, едно време се опитах да церя фермери. Резултатите бяха трагични. Научих си урока.

На Фаун й се искаше да чуе повече, но Аркади даде знак на Даг да продължи.

Съпругът й въздъхна, сякаш се стягаше за изповед.

— Ход помагаше на един каруцар от Гласфордж, с когото се бяхме разбрали да пътуваме до Пърл Рифъл. Конят ми го ритна в коляното и се почувствах виновен. Припомних си какво бях направил със стъклената купа и се опитах да го излекувам. Успях и капачката му се намести добре. Само че той остана омаян до ушите. Разбрахме го, когато ни последва на товарната лодка. Фаун настоя да го вземем, за да разбера какво се объркало, и подчерта, че ако го оставим, никога няма да си изясня къде греша. Оказа се права. С Фаун, Ход и Ремо седнахме в кръг и обменяхме същност, докато не стана ясно откъде идва проблемът. Едва ли човек, който не разполага с омаян и неомаян фермер, за да ги сравнява, би забелязал какво става.

— Дори аз видях — намеси се Ремо, — след като Даг ми показа. Въпреки че не успявам да се справя с отомайването.

Аркади го погледна с любопитство и попита:

— И какво видя?

— Не му казвайте, Даг — спря го Фаун. — Покажете му. — Почувства се неловко, задето се предложи за опитно зайче, но ако можеше да се съди по изражението му, Аркади имаше непоклатимо мнение по този въпрос.

— Пак ли с лактите? — попита Ремо.

— Става — съгласи се Даг. — Внимавай, Аркади, как се прехвърля същността.

Ремо протегна усета си над масата и докосна левия лакът на Фаун. Тя усети как топлината плъзва около мястото на подсилването. Опита се да прецени дали изпитва по-приятелски чувства към момчето, дали не й се струва по-хубав, но тъй като вече го харесваше, й беше трудно да определи.