Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 6

Той продължи с възможно най-голямата разумна скорост, като спираше от време на време, за да опипа земята с крак. Знаеше, че Естерхази ще го последва; мъжът нямаше избор. А той беше изключителен следотърсач, може би дори по-добър и от самия Пендъргаст. Докато вървеше, той извади от чантата си една носна кърпа и се опита да спре кръвотечението. Усещаше стърженето на счупено ребро в гръдния си кош, последица от яростта борба. Мълчаливо се укори, че не е проверил пушката си непосредствено преди тръгването им. Пушките бяха заключени в стаята за оръжия на хижата, както изискваха правилата; Естерхази трябва да беше приложил някакъв трик, за да се докопа до оръжието му. Махането на един ударник отнемаше не повече от минута-две. Беше подценил съперника си; нямаше да го повтори отново.

Внезапно спря, оглеждайки мястото: тук, на една пясъчна пътека, имаше следи от елена, когото бяха подплашили. Той се ослуша напрегнато, присвивайки очи назад в посоката, от която бе дошъл. Мъглите се издигаха от тресавището на дрипави стълбове, за миг поглъщайки, и после разкривайки гледки от безкрайните блата и далечни планини. Хълмът, на който се бяха борили, беше обвит в мъгла и преследвачът му не се виждаше никъде. Над всичко лежеше мрачна сива светлина, с приближаващ заплашително откъм запад мрак, пронизван от време на време от блясъци на светкавици – задаваше се буря.

Като презареди Колта си, Пендъргаст го прехвърли през рамо и навлезе още по-навътре, следвайки слабата диря на елена, докато се бе провирал по невидима пътека, известна само нему, между тресящи се блата и засмукващи тресавища.

Не беше приключило. Естерхази го преследваше ожесточено. Можеше да има само един изход: един от двама им нямаше да се върне.

3.

Пендъргаст последва неясната следа на елена, докато криволичеше през потръпващите папрати на тресавището, придържайки се към твърдата почва. С приближаването на бурята небето притъмня още и над блатата премина далечен тътен. Той се движеше бързо, спираше само колкото да изследва земята за знаци от пътя на елена. Тресавището беше особено коварно по това време на годината, когато в резултат на дългото лято зелените треви бяха превзели много от тинестите блата, оставяйки измамна кора, която би се пропукала под тежестта на човек.

Светкавиците се гонеха една след друга, започна да вали, от оловното небе закапаха тежки капки дъжд. Излезе вятър, мина по ниския пирен, понесъл миазмена смрад от блатата Иниш на запад: безбрежна водна повърхност, покрита с участъци от тръстика и котешки опашки, които се полюляваха на вятъра. В продължение на километър и половина той се движи по дирите на елена. Те постепенно го изведоха до по-висока и твърда почва, след което – през един внезапен процеп в мъглите – Пендъргаст забеляза отпред развалина. Очертана на фона на небето, на върха на една височина се издигаха стара каменна ограда и овчарска хижа, осветявана от време на време от блясъка на светкавици. Оттатък хълма се виждаха неравните очертания на блатата. Изследвайки стеблата на пречупения прещип, Пендъргаст забеляза, че еленът е минал през развалината и е продължил към обширното блато от другата страна.