Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 4

Пендъргаст присви око, прицели се точно в предната плешка на животното, пое си дъх и започна да натиска спусъка.

В този миг усети студеното докосване на стомана отзад в тила си.

— Съжалявам, приятелю – каза Естерхази. – Смъкни пушката с една ръка и я остави долу. Бавно и спокойно.

Пендъргаст остави пушката.

— А сега се изправи. Бавно.

Пендъргаст се подчини.

Естерхази отстъпи, държейки агента от ФБР на мушка. Той внезапно се разсмя, острият звук се разнесе над тресавището. С ъгъла на окото си Пендъргаст видя как еленът се сепва и хуква, изгубвайки се в мъглите.

— Надявах се да не се стигне дотук – каза Естерхази.

— След повече от десет години ти така и не загърби онази кървава трагедия.

Пендъргаст не каза нищо.

— Сигурно се питаш за какво е всичко това.

— Всъщност, не – отговори Пендъргаст с равен глас.

— Аз съм човекът, когото търсеше; непознатият мъж от „Проект Авес“. Онзи, чието име Чарлз Слейд отказа да ти каже.

Никаква реакция.

— Бих ти обяснил всичко, но каква полза? Съжалявам, че го правя. Сам разбираш – нищо лично.

Все още никаква реакция.

— Кажи си молитвата, братко.

Естерхази вдигна пушката, прицели се и натисна спусъка.

2.

Във влажния въздух се разнесе немощно изщракване.

— Исусе! – процеди Естерхази през стиснати зъби, като издърпа затвора, изхвърли негодния патрон и зареди нов на негово място.

Щрак.

За секунда Пендъргаст скочи на крака, грабна пушката си и я насочи към Естерхази.

— Твоята не особено умна стратегия се провали. Очаквах я, след като в нескопосаното си писмо ме питаше какво огнестрелно оръжие ще нося със себе си. Боя се, че амунициите в пушката ти са негодни. Ето как се връщаме пак там, откъдето тръгнахме: от халосните патрони, които сложи в пушката на Хелън, до тези в твоята.

Естерхази трескаво продължаваше да дърпа затвора, изхвърляйки като обезумял негодните патрони с една ръка, докато ровеше с другата в чантата си и загребваше нови.

— Спри или ще те убия – каза Пендъргаст.

Игнорирайки го, Естерхази хвърли последния патрон и зареди нов, после удари затвора и го върна на мястото му.

— Много добре. Този е за Хелън. – Пендъргаст дръпна спусъка.

Чу се глухо изщракване.

Мигновено осъзнавайки ситуацията, Пендъргаст се хвърли назад, търсейки прикритие зад една гола скала, когато Естерхази стреля. Куршумът рикошира в скалата, като се сплеска и разпръсна отломки. Пендъргаст се претърколи по-нататък, изостави пушката си и извади Колт.32, който беше взел за резерва. Лежейки по гръб, той се надигна, прицели се и стреля, но Естерхази се бе прикрил от другата страна на малкото възвишение и отговори с куршум, който изплющя точно пред Пендъргаст.

Сега и двамата бяха зад прикрития, от двете страни на хълма. Смехът на Естерхази още веднъж се разнесе над околността:

— Изглежда твоята не-чак-толкова-умна-стратегия също пропадна. Мислиш ли, че бих ти позволил да излезеш с действаща пушка? Съжалявам, старче, но извадих ударника.