Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 8

Естерхази не можеше да е сигурен.

Сред тази пустош нямаше много тайни места, но ако избереше правилния момент, можеше да се възползва от предимството на гъстата мъгла, която идваше откъм блатата и да си подсигури прикритието, от което се нуждаеше. Сякаш по знак нахлуха още сиви талази и го обгърнаха в един лишен от цветове свят. Той изтича нагоре по хълма към развалините, движейки се бързо по твърдата земя. На около стотина метра под върха заобиколи хълма, така че да подходи от неочаквана посока. Дъждът се лееше, сега още по-силен, докато тътенът на гръмотевиците заглъхваше над тресавището.

Той се приведе, когато мъглата за миг се разсея, позволявайки си да хвърли бърз поглед към руините горе. От Пендъргаст нямаше и следа. Когато новите талази мъгла нахлуха, тръгна нататък с пушка в ръката и скоро стигна каменната стена, ограждаща старата кошара за добитък. Тръгна покрай нея, приведен, докато друг процеп в мъглата му позволи да погледне през една дупка в скалите.

Кошарата беше празна. Но от другата й страна се виждаше хижа без покрив.

Приближи се до постройката откъм кошарата, като продължаваше да върви приведен. След миг се озова до задната стена. Промъкна се до един счупен прозорец и търпеливо изчака мъглата отново да се разсее. Вятърът стенеше и въздишаше между камъните, заглушавайки тихите звуци от собственото му придвижване, докато се приготви: и тогава, когато въздухът се проясни малко, той застана на прозореца и обходи с пушката си вътрешността на хижата от ъгъл до ъгъл.

Празна.

Подпря се на перваза и се прехвърли вътре, като мислеше трескаво. Както предполагаше, Пендъргаст бе избегнал очевидното. Не бе заел стратегическата височина. Но тогава къде се беше дянал? Той пусна една ругатня; с Пендъргаст човек трябваше да очаква единствено неочакваното.

Нахлуха нови талази гъста мъгла и Естерхази се възползва от възможността да проучи района около хижата, търсейки следи от Пендъргаст. Откри ги трудно. Те бързо изчезваха в силния дъжд. Продължавайки да се спуска по срещуположната страна на хълма към блатистата местност долу, можеше да зърне ширналата се земя през пролуките в мъглата. Нямаше изход – отвъд лежаха единствено блатата Иниш. Така че Пендъргаст трябва да се беше прикрил някъде по края на блатото. Усети, че го обзема лека паника. Огледа местността през разкъсаните парцали на мъглата; сигурно не се беше скрил в тръстиките или котешките опашки. Но имаше един провлак суша, който продължаваше навътре в блатата; той извади малкия си телескоп и забеляза разпръснатите ледникови камъни, предоставящи достатъчна възможност на човек да се скрие. И, боже мили, той беше точно там: зад една от скалите нещо се белееше.