Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 3

Еленът стоеше на около деветстотин метра, душеше въздуха и пристъпваше неспокойно. Той разтърси отново гривата си, лъскавите му рога блестяха. Вдигна глава и изрева още веднъж. Рогата му имаха тринайсет разклонения; най-малко пет педи едното. Странно беше, че в самия край на сезона на разгонването още не беше събрал солиден харем. Някои мъжки, явно, бяха родени самотници.

Те все още се намираха на прекалено голяма дистанция за надежден изстрел. Всъщност беше нужен не просто добър изстрел; човек не биваше никога да се надява просто да рани животно от такъв калибър. Той трябваше направо да го убие.

Агентът се върна обратно и се присъедини към Естерхази.

— Намира се на деветстотин метра оттук – прекалено далече е.

— Точно от това се страхувах.

— Невероятно уверен е в себе си – каза Пендъргаст.

— Тъй като във Фаулмайър никой не ловува, той не е така бдителен, както би трябвало да бъде. Вятърът духа към нас, а той се отдалечава, мисля, че имаме шанс да го дебнем открито.

Естерхази поклати глава.

— Почвата нататък изглежда много несигурна.

Пендъргаст посочи към един песъчлив участък, непосредствено до мястото, където се криеха, и откъдето можеше да се проследи придвижването на елена.

— Ще вървим след него. Ако някой знае пътя през тресавището, това е той.

Естерхази направи жест:

— Води тогава.

Те свалиха пушките си и изпълзяха иззад възвишението по посока на елена. Животното беше наистина разсеяно, фокусирано върху това да души въздуха, който идва от север, без да обръща внимание на ставащото зад него. Душенето и надаването на гръмогласни ревове прикриваше звуците от приближаването им.

Придвижваха се максимално предпазливо, спирайки, когато животното се колебаеше или се обръщаше. Постепенно започнаха да го настигат. Еленът продължи да навлиза по-дълбоко в тресавището, явно следвайки диря по въздуха. Те продължиха в пълно мълчание, знаейки, че не бива да говорят, като вървяха приведени, камуфлажните им униформи се сливаха напълно с обкръжението на мочурището. Пътят на елека следваше почти невидими бръчки от по-твърда почва, пътеката криволичеше между гъсти езера, потрепващи тресавища и тревисти равнини. Дали от несигурната почва, от лова или поради някаква друга причина, напрежението във въздуха като че се усили.

Постепенно навлязоха в обсег за стрелба: двеста и петдесет метра. Но еленът пак спря, обърка се настрани, подуши въздуха. С едва доловим жест Пендъргаст направи знак за спиране и внимателно се отпусна в легнала позиция. Като изтегли своята Н&Н.300 напред, той нагласи визьора към окото си и внимателно насочи пушката. Естерхази остана на десетина метра отзад, приведен и неподвижен като скала.