Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 190

За миг настъпи пълен хаос. Любовниците на пейката се изправиха, извадиха два ТЕК-9 от раниците си и се прицелиха в Естерхази, който бе хукнал, влачейки Хелън за ръката. Автоматичният откос го събори, Естерхази започна да драска из въздуха с вик, когато падна.

Хелън спря и се обърка.

— Джъдсън! – извика тя объркана.

— Не спирай! – произнесе полузадавено, полукашляйки Естерхази, като се гърчеше в тревата. – Бягай…

Нов изстрел го улучи в гърба.

Хората наоколо тичаха, крещяха. Пендъргаст събори един от любовниците с изстрел на пистолета си, докато тичаше към Хелън; Проктър се беше изправил и с една Берета 93, която изневиделица се бе появила в ръката му, стреля в жената, която бе приклекнала зад пейката, използвайки простреляния си партньор за прикритие. Когато Пендъргаст се опита да изпрати един куршум към нея, с ъгълчето на окото си видя безделникът да се надига от импровизираното си легло от кашони, изваждайки пушка от храстите.

— Проктър! – извика агентът. – Бездомникът…!

Но пушката изрева, преди да завърши изречението. Проктър беше буквално подкосен от удара и блъснат назад, Беретата му отхвръкна на земята; той падна тежко, потръпна, след което напълно притихна.

Когато бездомникът се обърна към Пендъргаст, агентът го запрати на земята с изстрел в гърдите, оставяйки го проснат в храстите.

После се обърна да видя Хелън, на стотина метра от него, слаба фигура, заобиколена от бягащи хора. Беше се привела над простреляния си брат и плачеше отчаяно, обхванала главата му със здравата си ръка.

— Хелън! – Пендъргаст хукна към нея. – Пето авеню! Тичай към Пето…!

Иззад пейката се разнесе изстрел от пушка и той усети силен удар в гърба. Тежкокалибреният куршум го прикова към земята, зашеметявайки го; бронежилетката му го спря, но той бе изкарал въздуха от дробовете му. Пендъргаст се претърколи, като кашляше, и от легнало положение отвърна на стрелеца, зад пейката. Хелън най-после стана и затича към авенюто. Ако би могъл да я прикрие, да спре огъни, тя можеше и да успее.

Жената зад пейката стреля и един куршум вдигна облак прах на сантиметри от лицето на Пендъргаст. Той отвърна на изстрела, чу сачмата да рикошира от металната рамка на пейката. Последва втори изстрел – дойде измежду летвите; той усети полъх на въздуха по бузата си, когато куршумът изпищя покрай главата му и се заби в прасеца му. Игнорирайки пронизващата болка, Пендъргаст се стегна, издиша въздуха от дробовете си и стреля; този път куршумът мина между летвите, като улучи стрелеца точно в лицето; жената отскочи назад, разпери ръце от изненада и пална.

Стрелбата спря.

Пендъргаст обходи с очи сцената на касапницата. Шест тела лежаха неподвижно около него: двамата „влюбени“, фалшивият яхтемен, бездомникът, Проктър и Естерхази. Всички други бяха избягали от мястото с викове и писъци. В далечината той можа да различи Хелън, която продължаваше да тича към сяна каменна сграда, водеща към тротоара на Пето авеню. В далечината се чуваха сирени. Той стана, за да я последва, куцайки с ранения си крак.