Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 189

Но когато вдигна ръката й, спря. Нямаше я. Беше останало само едно пънче с назъбен белег по края му.

Разбира се. За това кошмарно решение тя е трябвало да пожертва не само сестра си, но и ръката си.

Той върна очи към лицето й.

— Хелън. Какво се случи? Защо се съгласи с този убийствен план? Защо скри тези неща от мен – „Черната рамка“, Одюбон, семейство Дуейн и всичко останало? Защо не…

Тя отпусна ръката си.

— Моля те, да не говорим за това. Не сега. По-късно

— Ще имаме достатъчно време след това.

— Но Ема, сестра ти, близначката… ти знаеше ли, че ще бъде пожертвана?

Лицето й стана много бледо.

— Научих… чак след това.

— Но ти никога не се свърза с мен. Как мога аз…

Тя го възпря със здравата си ръка.

— Алойзиъс, спри. За всичко има причини. Това е ужасна история, наистина ужасна история, ще ти разкажа всичко. Но това не е нито мястото, нито времето. Сега, моля те… хайде да се махаме. – Тя се опита да се усмихне, но лицето й беше бяло.

Вдигна другата си ръка и той без думи сложи пръстена на безименния й пръст. Докато го правеше погледът му се плъзна към гъсталака. Нищо не се беше променило. Двама бегачи в далечината се приближаваха откъм басейна. Малко дете плачеше, беше се оплело в каишката на един раздразнен Йоркширски териер. Цигуларят продължаваше да скрибуца старателно.

Погледът на агента падна върху последния останал яхтемен, който опаковаше корабчето си, несръчно опитвайки се да подреди частите в калъфа. Ръцете му трепереха и въпреки студения въздух Пендъргаст забеляза лъскава пот върху челото му.

За част от секундата през съзнанието на Пендъргаст преминаха дузина мисли – предположения, осъзнаване, решимост.

Като запази движенията си спокойни и овладени, той се обърна към Естерхази и му направи нехаен жест да се присъедини към тях.

— Джъдсън – промърмори той. – Вземи Хелън и я изведи оттук. Направи го спокойно, но бързо.

Хелън го погледна объркано.

— Алойзиъс, какво…

Пендъргаст я накара да млъкне с леко поклащане на главата.

— Заведи я до Дакота – там ще се срещнем. Моля те, върви. Веднага.

Когато те започнаха да се отдалечават, Пендъргаст погледна към Проктър, седнал на отдалечената на стотина метра пейка.

— Имаме проблем – промърмори той в радиослушалката. После продължи да върви по ръба на езерото към яхтсмена, които продължаваше да се бори с калъфа си. Когато мина покрай него, той спря, без да изпуска от очи Естерхази и Хелън напред по пътеката.

— Хубаво корабче – каза. – Едномачтов или ветроходен?

— Ами – произнесе мъжът с овче изражение – новак съм в това, не мога да ви кажа разликата.

С бързо, ловко движение Пендъргаст извади четирийсет и петкалибровия си пистолет и го допря до мъжа.

— Стани – произнесе той. – Бавно. Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Онзи вдигна очи към него със странно озадачено изражение.

— Ти луд ли си?

— Направи го.

Яхтсменът започна да се изправя. После, за част от секундата, извади пистолет изпод якето си. Пендъргаст го събори с един изстрел, тътнежът раздра тишината на вечерта.

— Бягайте! – провикна се той към Естерхази и Хелън.