Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 14

Когато се спуснаха в поредното самотно дере, кучетата внезапно спряха, започнаха да душат наоколо в кръг и после се втурнаха напред, уловили следа, опъвайки каишките.

— Спокойно сега, спокойно – каза кучкарят, като ги дръпна назад, но кучетата бяха прекалено възбудени и се разлаяха, дълбок, гърлен звук, който отекна над мочурищата.

— Какво им става? – попита остро Балфур.

— Не знам. Назад. Назад?

— За бога – изпищя Грант, – върни ги обратно!

— По дяволите! – Кучкарят дръпна каишките, но кучетата отговориха с мощен лай и се стрелнаха напред.

— Внимавай! – извика Грант.

С писък на ужас кучкарят внезапно полетя към едно блато, разкъсвайки тънкия слой торфен мъх на повърхността му, започна да шляпа и да се бори, и едно от кучетата цопна с него, при което лаят му премина в писък. Животното се въртеше, разцепвайки тинята, като виреше нагоре глава от ужас.

— Спри да се бориш! – изкрещя Грант на кучкаря, и гласът му се смеси с воя на кучето. – Отпусни се и се наведи назад!

Но кучкарят беше прекалено завладян от паниката, за да обръща внимание.

— Помогнете ми! – извика той, като пляскаше, разпръсквайки тиня.

— Дръж куката! – изкомандва Балфур.

Един от екипа от специалните части вече беше смъкнал торбата си и развързваше един прът с голяма заоблена дръжка в единия край и широка примка на въже в другия. Той го издърпа напред като телескоп и клекна в единия край на блатото, нави въжето около китката си и протегна края с дръжката.

Кучето изджавка и зашляла.

— Помощ! – извика хванатият в капан мъж.

— Хвани дръжката, глупак такъв! – извика Грант.

Пискливият му глас сякаш стигна до съзнанието на пострадалия и той проумя какво му говорят. Протегна се и стисна дръжката в края на пръта.

— Дърпай!

Спасителят се изви казал, използвайки тялото си като лост, за да измъкне мъжа. Кучкарят стисна отчаяно, тялото му изплува бавно със засмукващ звук и той беше изтеглен на по-твърда почва, където легна, потръпвайки и опитвайки се да си поеме въздух, покрит целият с плътна тиня.

Междувременно кучето виеше като заклано, пляскаше ужасено в лепкавата тиня с крака.

— Улови с ласото предницата му! – извика Грант.

Един от мъжете вече бе извадил въжето си и правеше примка. Хвърли я към животното, но тя се оказа къса и не успя да стигне до него. То се бореше отчаяно и въртеше очи.

— Пак!

Мъжът хвърли въжето отново и този път успя.

— Стегни и дърпай!

Той се подчини, но кучето, усетило въже около шията си, се въртеше и се опитваше да се освободи от него.

Естерхази гледаше със смесица от ужас и възхищение.

— Ще потъне! – промълви кучкарят, който постепенно идваше на себе си.

Друг от хората приготви примка с хлабав възел, като ласо, и се приведе от брега, за да я метне леко. Пропусна. Той я дръпна обратно, поразхлаби я и се приготви да хвърли наново.