Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 12

— Проклятие – промърмори Кромърти, пристъпи до полицата на камината, взе бутилка скоч и си наля пълна чаша. Изпи я на малки глътки, крачейки напред-назад около огъня, без да обръща внимание на Естерхази. Грант се върна.

— Полицията идва от Инвърнес, сър. Заедно с екипа на специалните сили на Северното полицейско управление.

Кромърти се извърна, пресуши чашата, наля си нова и ядно изгледа Естерхази.

— А ти стой тук, докато пристигнат, проклет глупак такъв!

Нов гръм разтърси старата каменна хижа, а вятърът зави сред мочурищата.

6.

Полицейските коли пристигнаха след повече от час, святкащите буркани по капаците им нашариха на ивици покритата с чакъл алея. Бурята беше преминала, оставяйки оловно сиво небе с бързо движещи се облаци. Ченгетата, облечени в сини дъждобрани, ботуши и импрегнирани шапки, изтрополиха тежко по каменните стъпала с важен вид. Естерхази ги гледаше от стола, успокоен от лишената им от въображение флегматичност.

Последният, който влезе, беше шефът им, и единственият без униформа. Естерхази го огледа скришом; беше висок най-малко два метра, с плешивина, оградена от светла коса; имаше тясно лице и тънък като острие нос и ходеше наведен напред, сякаш си пробиваше път през живота. Носът му обаче беше достатъчно червен, за да компрометира сериозния му вид и той от време на време го потупваше с носна кърпичка. Беше облечен в стари ловджийски дрехи: сиво-зелени панталони, пуловер на плетеници и протрито мъхесто яке, разкопчано.

— Здрасти, Кромърти – каза той и протегна вяло ръка, когато Кромърти тръгна към него. Отидоха в дъното на коридора и заговориха с ниски гласове, хвърляйки погледи към Естерхази.

После офицерът се приближи и седна на стола близо до Естерхази.

— Главен инспектор Балфур от Северното полицейско управление – каза той спокойно, без да протегне ръка, но като се наведе напред, подпрял лакти на коленете. – А вие сте Джъдсън Естерхази?

— Точно така.

Той измъкна малък бележник.

— Добре, д-р Естерхази. Кажете ми какво се случи.

Естерхази разказа историята отначало до края, като спираше често да се овладее или да преглътне сълзите, докато Балфур си водеше бележки. Когато свърши, Балфур затвори тефтера.

— Отиваме на мястото на инцидента. Идвате с нас.

— Не съм сигурен… – преглътна Естерхази, – че мога да се справя.

— Аз съм напълно сигурен, че можете – каза Балфур отривисто. – Имаме две полицейски кучета. Господин Грант също ще дойде. Той познава по-малко известните пътеки през блатото. – Офицерът се изправи, поглеждайки големия водолазен часовник на китката си. – Остават ни още пет часа до мръкване.