Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 2

Капитанът, аз, осем моряци и четири лодки акостирахме на брега. На мъжете щеше да им отнеме доста време да разтоварят провизиите за цяла година, както и сандъците с личните ми принадлежности. Десетки книги. Знаех, че ще разполагам с предостатъчно свободно време и исках да ангажирам съзнанието си с нещата, които през последните години от живота си не бях успял да прочета. „Добре — рече капитанът като разбра, че има изглед операцията да се проточи, — да действаме.“ И двамата поехме по пясъка. По пътечката нагоре към къщата. Предишният й наемател се бе погрижил да постави перила. Огладени и изхвърлени от морето дъски, сковани на две, на три заедно. Но все пак дело на разумно същество. Колкото и да е невероятно, именно тази подробност за пръв път ме подсети за човека, когото идвах да заместя. Той бе конкретна личност и пред себе си наблюдавах една от намесите му в околния свят, колкото и незначителна да бе. Веднага, щом това ми хрумна, се обадих:

— Странно, че метеорологът не излиза да ни посрещне. Би трябвало да е много щастлив, че му е пристигнала отмяна.

После, както редовно ми се случваше с капитана, си прехапах езика: той явно си бе помислил същото, но доста преди мен. Пред нас стоеше къщата. Коничен покрив от каменни плочи, червени тухлени стени. Постройката бе напълно лишена от изящество и съразмерност. Да беше в Алпите, щеше да е проста хижа, горски параклис или митничарска будка.

Притихнал на място, капитанът я заоглежда изпитателно една протяжна минута, сякаш надушил опасност. Бях му отстъпил цялата инициатива. Утринният вятър клатеше клоните на четирите дървета — приличаха на канадски дъбове, — които бележеха ъглите на сградата. Въздухът не бе мразовит, но дразнеше. Наоколо витаеше нещо безотрадно, но какво точно, беше невъзможно да се каже. Важното тук бе не толкова какво намираме, колкото какво не виждаме. Къде беше метеорологът? Дали изпълняваше професионалните си задължения другаде? Или се разхождаше из острова? Полека-лека взеха да изникват лоши знаци. Дървените кепенци над малките квадратни прозорци от дебело стъкло бяха вдигнати. Хлопаха. Това не ми хареса. Зад къщичката, току до стената, още личаха следите от някогашна градина. Полузарити камъни пазеха очертанията й. Ала повечето растения бяха изскубнати, като изпотъпкани от стадо слонове.