Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 113
Альберт Санчес Пиньоль
— Не вярвайте във фара — настоях аз. — Хората, стигнали дотук, са загубили вяра и се вкопчват в миражите. Но никой никога не е прегърнал мираж. — Гласът ми се промени. — Ако имате вяра, ще тръгнете по водата и ще се върнете там, откъдето сте дошли.
— Присмивате ми се, нали? А може би разговарям с безумец?
— Прекарали сте една нощ тук и все още се отнасяте с мен като с луд? — Костите ме боляха. — Уморен съм.
Седнах на един камък. Погледна ме изумен. Аз бях постъпил като вентрилоквист, моите вериги не ми позволяваха да вярвам в това, което току-що бях казал. За моя изненада обаче, неговите очи се превърнаха в две рязко просветлени точки. Не мигаше. Изправи се с дива енергия. Свали си обувките. Нави си крачолите на панталоните с отривисти жестове. Свали си сакото и очилцата.
Да, пое към водата. Без съмнения, без колебание. Гледах гърба на това крехко и решително момче и едно вдъхновение сви сърцето ми. Той се спря на неопределената граница между морето и земята. Една по-дълга вълна облиза краката му; аз самият почувствах тръпки от студ, които ми се предаваха по някаква невидима нишка. Изпитах съмнение. Ами ако си отиде оттук?
Пушката се изплъзваше от ръцете ми. Не можех да повярвам. Наистина вървеше по водата. Правеше една стъпка и още една и морето държеше краката му като течен мост. Отиваше си, отменяше фара и пороците, на които се основаваше нашата война. Беше разбрал, че с миражите не се спори. Рушеше всички страсти, всички перверзии, защото ги отричаше от самото начало. Това момче бе зениците на света: още няколко крачки и ще се събудим от кошмара.
Обърна се към мен възмутен:
— Какво, по дяволите, правя? — извика той с широко разтворени ръце. — Да не мислите, че съм добрият Исус?
И се върна обратно. Щом стъпи на твърда земя, той вече беше с дух на борец. Искаше да се бие до последен дъх. Говореше за „човекоподобните акули“, за отравяне на водата с арсеник, за обхващане на крайбрежието с мрежи, пълни с натрошени мидени черупки, които да послужат като ножове, за хиляди умъртвяващи стратегии. Приближих се до водата. На два пръста под повърхността можеха да се видят равните подводни скали, по които той беше стъпвал.
Седнах на плажа, прегърнал пушката си като новородено. Отпуснах се назад, докато гърбът ми намери пясъчен дюшек. Определено светът беше едно предвидимо място, без новости. Зададох си един от онези въпроси, на които си отговаряме, преди да сме ги изрекли. Къде ли ми беше триъгълникът, къде?
Слънцето залязваше.
Информация за текста
Сканиране: ventcis, 2018
Корекция и форматиране: ventcis, 2018
Издание:
Алберт Санчес Пиньол
ХЛАДНА КОЖА
Каталонска.
Първо издание
Albert Sanchez Pinol, 2002
La Pell Freda
Мая Генова, превод от каталонски, 2006
Редактор Жечка Георгиева
Коректор Любов Йонева
Художник на корицата Стефан Касъров
Формат 84x108/32.
Печатни коли 14
Цена 9 лв.
ИК „Колибри“, 2006
1000 София, ул. „Иван Вазов“ №36
тел. 987 48 10; тел./факс 988 87 81
e-mail: [email protected];
Предпечатна подготовка Валентин Траянов
