Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 110

— Не сте ли се наслаждавали на друго четиво през цялото това време? Трябва да знаете, че републиката на словото е променила посоката си. Понастоящем тя служи на много по-възвишени интелектуални принципи.

Не, грешеше. Нищо не се беше променило. Достатъчно бе да погледна тези мръсни мъже, които нахлуха във фара като орда клиенти на публичен дом. Мъже, които, докато той говореше за върховете на интелекта, принизяваха всичко, до което се докосваха. Да погледне мен, мъж, който не се страхуваше, че ще го обесят, а много повече се страхуваше да живее близо до такива хора. Мъж, който бе избрал изгнанието пред безредието и вече не беше способен да извърви обратния път. Горкото момче. Преливаше от самомнение. Ако имахме везни, щях да го предизвикам да сложи всички свои книги на едната везна и Анерис на другата.

Естествено, заплахите на капитана бяха кух израз на суета. Аз бях само пречка и така се отнасяха с мен. По едно време си свали фуражката и се развика. Налагаше подчинените си с фуражката и им крещеше на смесица от френски и китайски или нещо друго и докато се усетя, вече ги нямаше. Все още ги чувах по стълбите на фара. Равни части заповеди, ругатни и обиди се преплитаха безотговорно. След това — нищо. Отидоха си, както бяха дошли. Морето беше по-развълнувано от обикновено; някои вълни удряха фара и тракаха като камък върху камък. Други напомняха лъвски рев. Много хора са виждали призрак, но аз имах чувството, че съм първият човек, посетен от цяла група. А може би призракът бях аз.

През целия ден не мръднах от балкона. Действителният обект на моето внимание беше моето собствено любопитство. От толкова много време не бях виждал група хора, че всичките им движения ми се струваха изключителни. Преди да си отидат, поправиха къщата на метеоролога. Вършеха го с нежелание, принуждавани от заповедите на капитана. Когато вятърът беше подходящ, можех да чуя шума от инструментите и яростния глас на този мъж. Но дори той не влагаше старание. Караше им се прекалено театрално, нещо средно между неговото задължение и желанието му да отплава колкото се може по-скоро. Видях малък стълб от дим, също и човешки фигури. Сега капитанът повече пиеше, а по-малко пушеше. Почти не обръщаше внимание на това, което младият евреин му предлагаше. Отпиваше направо от една манерка, като си показваше гърба, когато той проявяваше прекалена настойчивост. Искаше да си отиде.

Какво са нашите чувства? Новини, които ни осведомяват за нас самите. Корабните лодки напуснаха плажа преди да се стъмни, а аз не чувствах нищо, нищо, дори носталгия. Корабът се стопяваше на хоризонта. Коминът на метеоролога димеше. Зад мен трапът изскърца и се отвори. Не беше нужно да се обръщам, знаех, че е тя. Кой знае къде се беше крила.