Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 72

— Хо бача! — Гити го плесна по ръката, но Тарик успя да го отмъкне и се разсмя.

Вече беше с една глава по-висок от Лайла. И се бръснеше. Лицето му беше по-слабо и изострено, а раменете му — по-широки. Тарик обичаше да носи панталони с басти, черни лъскави мокасини и ризи с къси ръкави, които разкриваха набъбналите му напоследък мускули — подарък от една ръждясала щанга, която той всеки ден вдигаше на двора. Напоследък физиономията му издаваше игрива заядливост. Беше започнал да накланя глава настрани и да повдига едната си вежда, когато се смееше.

Имаше перчем, който отмяташе ненужно често. Ново беше и порочното му подхилкване.

Последния път, когато го изгониха от кухнята, майка му зърна как го погледна крадешком. Сърцето на Лайла подскочи и тя примига виновно. Тутакси се зае да изсипва нарязаната краставица в глинената купа с айрян. С крайчеца на окото си виждаше, че майка му я наблюдава с многозначителна и одобрителна усмивка.

Мъжете си напълниха чиниите и чашите и се върнаха на двора. Чак след това жените и децата насядаха около софрата на пода и започнаха да ядат.

После, след като раздигаха чиниите и ги струпаха в кухнята, се започна суетнята около приготвянето на чая и припомнянето кой пие зелен и кой черен чай.

Тогава Тарик й направи знак с глава и се измъкна навън.

Лайла изчака пет минути и го последва.

Намери го през три къщи надолу по улицата, облегнат на входа на тесен проход между две съседни огради. Тананикаше си стара пущунска песен на Ауал Мир.

Да зе ма зиба уатан, да зе ма дада уатан. Това е красивата ни родина, това е любимата ни родина.

Освен това и пушеше, друг нов навик, научен от момчетата, с които Лайла го беше забелязала да се мотае напоследък. Тя не понасяше новите му приятели. Всички се обличаха еднакво — панталони с басти и впити ризи, подчертаващи мускулите и плещите им. Всички буквално се обливаха с одеколон и до един пушеха. Разхождаха се наперено на групи из квартала, смееха се гръмогласно на майтапите си и понякога дори подвикваха след момичета с еднакви самодоволно захилени физиономии. Един от приятелите на Тарик настояваше да му викат Рамбо заради някаква много бегла прилика със Силвестър Сталоун.

— Майка ти ще те убие, ако знае, че пушиш — каза Лайла и се озърна, преди да се мушне в прохода.

— Но не знае — рече той и се отмести да й направи място.

— Това може да се промени.

— Кой ще й каже? Ти ли?

— „Кажи тайната си на вятъра, но не го вини, че я е казал на дърветата.“

Тарик се засмя и едната му вежда се повдигна.

— Кой го е казал?

— Халил Джубран.

— Ти си фукла.

— Дай ми една цигара.

Той поклати глава и скръсти ръце. Това беше нов момент в репертоара му от пози — облегнат на стената, кръстосал ръце, с увиснала в ъгъла на устните му цигара, а здравият му крак небрежно присвит.

— Защо не?

— Не е хубаво да пушиш — отвърна той.

— А за теб е хубаво, а?

— Правя го заради момичетата.

— Какви момичета?

— Мислят, че е секси — захили се самодоволно той.

— Но не е.

— Не е ли?

— Уверявам те.

— Не е ли секси?

— Правиш се на глупак.